Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Зазидана в моста кърмачка плаче с глас край Струма
  • Новини

Зазидана в моста кърмачка плаче с глас край Струма

Иван Димитров Пешев април 23, 2023
asgalsykasyiasoy.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Една страховита легенда за вградена в мост над река Струма майка кърмачка, която нощем „плаче“, битува в село Невестино, област Кюстендил.

Това е Кадин, или „невестин“ мост, изграден през 1470 г. 545-годишният мост е дълъг 100 метра и свързва двата края на общинския център Невестино, намиращ се на 10 км източно от Кюстендил. Местните казват, че чували женски рев, идващ от него, редовно и вече даже не ги плашел.

Срещу моста е и скулптурата на вградената в моста Струма невеста. Скулптурата е дело на Мите Чудомиров. Струма невеста държи пред пазвата си традиционните за региона ябълки. Нещо като копие на картината на Владимир Димитров-Майстора.

Горката невеста, станала жертва на жестоко за онези времена поверие, гледа към моста, в който е зазидана сянката ѝ. А зазидаш ли сянката на един човек, той започва да линее и умира, казват българските поверия.

На южния край на моста има надпис на турски език. Според него мостът е построен по заповед на Исак паша по времето на султан Мехмед II.

„По високото разпореждане на Исак паша, един от най-великите везири и благородни началници, който върши добрини с чисто душевно подбуждение, за да получи горе от Създателя съответното възмездие, заповядва да се построи в тази страна този свещен мост за безплатно минаване на пътници. Нека всевишният Бог изпълни живота му с радост и веселие. Година 874“, гласи надписът.

Годината на градежа е според пророка Мохамед, но по нашето летоброене мостът е построен в 1470 г. За издигането му има две легенди. Първата е зловеща, но характерна за онези времена, когато хората се опитвали да омилостивят разрушителната сила на природата. Хората вярвали, че когато строят храм, мост или друго съоръжение, което да обединява всички, трябва да бъде поднесена жертва. Нещо като дух – покровител.
!

Вграждането на човешка жертва ставало, като майсторите оставяли дупка в строежа и като минел някой, го бутали и зазиждали, а в по-късни времена взимали мярка от човек и вграждали сянката му. Вярвало се, че този, чиято сянка била вградена, започвал да линее, да отслабва и умирал.

Така решили и майсторите на Кадин мост, които според местните хора били трима братя. Работата им не вървяла, природата била против тях; което успявали да изградят през деня, реката го отнасяла през нощта. Те решили да жертват една от жените си и се договорили да бъде тази, която дойде първа на строежа да донесе хляб и вода. Но типично по български двамата по-големи братя, решили да предупредят жените си да не бързат да дойдат.

Не казали обаче на най-малкия. Така първа дошла Струма невеста, жената на майстор Мануил, и затова тя била зазидана. Тя дошла с рожбата си на строежа. Старите хора още вярват, че и днес нощем се чува гласът ѝ да проплаква, а млякото от гърдите на жената се вкаменило.

Мнозина вярват, че ако кърмачка няма мляко, тя идва и отчупва парче от моста. След като натърка с него гърдите си, млякото ѝ идвало. Според друга фолклорна легенда причина за построяването на Кадин мост е една българска девойка, която с красотата и добрината си трогнала османски владетел в тежките робски времена.

Мостът бил сватбен подарък от султан Мурад, който бил тръгнал на военен поход към Босна и на това място срещнал сватбари, повечето се уплашили и избягали, но не и невестата. Тя се поклонила на султана и му поднесла дар. Тогава султанът я попитал какво да ѝ подари в замяна, а тя си пожелала мост да свърже двата бряга на реката, за да може да посещава старата си майка.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Мъж не успява да затвори след разговор с годеницата си, тя чува, че той е син на втория й баща
Next: Голям човек е! 70-годишен ветеран без крака посадил 17 000 дървета

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
  • Бях в самолет, седнала до прозореца, когато машината попадна в турбуленция. Не леко поклащане, а такова, което те кара да преосмислиш всичките си житейски избори. Корпусът на самолета изстена като ранен звяр
  • Всяка година семейството ми планира пътуване. Откакто се помня, това е ритуал – седмица, в която трябва да сме заедно, да се преструваме на идеалното семейство от реклама за зърнена закуска. И всяка година
  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.