Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Запознайте се с най-мързеливата лютеница
  • Новини

Запознайте се с най-мързеливата лютеница

Иван Димитров Пешев юли 26, 2023
gjghjghjghjhg.png

Добре, сериозно, има ли някой, който да не обича лютеница?

Ние я обожаваме!

Само че обожаваме домашната лютеничка, която по нищо не прилича на купешката. Наистина дума за сравнение изобщо не може да става.

Само домашната лютеница може да се нарече лютеница. Всичко друго е „бошлаф работа“.

Ако сте имали баба на село, знаете как протича процесът на правене на домашна лютеница.

Първо се белят и мелят доматите. Чушките се пекат и се белят, режат се на парченца. Ако в лютеницата има моркови и патладжани, те също изискват предварителна подготовка.

Следващ етап – всичко това отива в огромен съд, слага се на огън и започва да се бърка, докато свят ни се завие.

И въпреки това сме готови на тази жертва само за да се насладим на вкуса на домашната лютеничка.

Само че, когато сме вкъщи, е невъзможно да направим такава лютеница…

Припомнете си нашите супер предложения за домашна лютеница.

Е, не е точно така! Искаме да ви представим най-лесната, най-бързата и най-вкусната рецепта за лютеница, която да си направите в домашни условия.

Все още не сме ви казали най-хубавото в тази рецепта. Лютеничката се прави във фурната! Точно така – няма да се налага да висите с часове на котлона, нито да бъркате непрекъснато.

И това, ако не е прекрасно…

Наистина изобщо не преувеличаваме с хвалбите по тази рецепта. И го казваме от личен опит!

Това определено е най-мързеливата рецепта, която може да съществува. Най, ама най-лесната и супер вкусна!!!

Преминаваме към нужните продукти. Предварително искаме да уточним, че грамажите не са от толкова голямо значение. Дали ще намалите някои продукти и ще увеличите други, няма значение – направете я по свой вкус.

– 3 кг червени чушки (ако обичате зелени, сложете и такива)

– 2 кг домати

– 1 кг патладжан

– 600 г моркови

– 3 глави лук

– 1 глава чесън

Пак уточняваме – всички тези количества са ориентировъчни!

– 2/3 ч.ч. захар

– 1/3 ч.ч. оцет

– 1/3 ч.ч. червено вино

– 3 с.л. сол

– 1 и 1/4 ч.ч. олио

– 1 и 1/2 връзка магданоз

И идва ред на приготвянето на лютеничката.

Ако прецените, можете да обелите доматите. Но всъщност изобщо не е задължително! Просто ги нарежете на едри парчета.

Добре е да ги сложите да се отцедят, така ще съкратите значително времето за готвене. Но и да не го направите, лютеницата ще стане също толкова вкусна.

Патладжаните трябва да се посолят и отцедят заради горчилката в тях.

Чушките, морковите и доматите просто почистете и нарежете – НА ЕДРИ ПАРЧЕТА. Изобщо не си играйте да дребните, да режете на ситно или да смилате.

Всички зеленчуци трябва да сложите в дълбока тава. Отгоре слагате подправките – оцета, захарта, олиото, виното и солта.

Тавата покрийте с парче фолио. Но не уплътнявайте добре – целта е да се изпари водата от зеленчуците, така че уплътняването ще попречи. Просто сложете парче отгоре, за да не загарят зеленчуците.

Сложете във фурната на максимална температура и печете. Печенето отнема около 2-3 часа в зависимост от фурната ви.

Целта е да се изпари всичката вода от тавата. 10-тина минути преди това, сложете и скилидките чесън.

Когато прецените, че зеленчуците са останали само на мазнина, извадете тавата от фурната. С пасатор пасирайте лютеницата, като отново може да я направите според своя вкус – едро или дребно смляна.

За предпочитане е пасаторът ви да не е пластмасов – в противен случай има опасност да се разтопи от горещината. Ако разполагате с пластмасов, просто изчакайте лютеничката да изстине малко.

Сега е моментът да добавите и ситно нарязания магданоз. Ако пък не искате той да се усеща в лютеницата, сложете го преди да пасирате.

Когато лютеницата е с желаната от вас консистенция, напълнете я в бурканчета, затворете и варете около 15-тина минути. След това извадете бурканчетата, обърнете ги и лютеничката е готова.

От това количество ще напълните около 7-10 бурканчета в зависимост от големината на бурканите.

Изобщо не преувеличаваме, че това е най-лесната лютеница. Пробвайте и ще се уверите! А вкусът направо ще ви върне към детството и лютениците на баба като с магическа пръчка…

Автор на рецептата за мързелива лютеница Елена Иванова.

Вижте тези специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: МВР е на крак: Митко на 24 години го няма от 6 дни
Next: Шампионката Александра Жекова: Признавам, новината отговаря на истината. Сега ще кажа цялата истина

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.