Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Започва огромен проект в България! Засяга редица големи градове
  • Новини

Започва огромен проект в България! Засяга редица големи градове

Иван Димитров Пешев февруари 22, 2024
asdcdsfkvksdfkvdkfvkfd.png

Тръгва много сериозен проект у нас, който засяга пряко големи региони.

След символичната първа копка на АМ Русе-Велико Търново на 3 декември 2023 г. през март т. г. започва реалното й строителство. Това стана ясно от изявление на регионалния министър Андрей Цеков, който предложи магистралата да си има име и то да е „Янтра“.

Тъй като обектът е разделен на три участъка, всъщност ще се започне от средата – обходния път на Бяла с дължина 7,9 км. За него има готов технически проект, завършени отчуждения и издадено разрешение за строеж, пише „Борба“.

Проектното трасе на автомагистралата е с обща дължина 132,84 км и е разделено на три участъка: Русе – Бяла, обход на град Бяла и Бяла – Велико Търново. Всъщност ще достига до Дебелец, където трафикът се разделя в посока прохода Шипка и Прохода на републиката. По нея ще има няколко пътни възела и виадукт с дължина от 702 метра.

Очаква се скоро да бъде обявена обществената поръчка и за третия участък от Бяла до Дебелец. И макар че за автомагистралата се говори почти 10 години, нейният строеж ще продължи не по-малко от 5 години.

120 млн. лв. са осигурени тази година за проектиране на ключови участъци в страната, включително на магистралата Велико Търново – Маказа.

По АМ „Хемус“ ще се поднови строителството от първи до трети лот до Плевен, а в средата на годината се очаква да бъде готово и разрешението за строеж в участъка между Плевен и Велико Търново, заяви още Андрей Цеков.

 

Проектното трасе на автомагистралата е с обща дължина 132.84 км и е разделено на три участъка: Русе – Бяла, обход на град Бяла и Бяла – Велико Търново. Изграждането ѝ ще започне в 7.9-километрова отсечка /от км 61+140 до км 69+040/, която е в землището на община Ценово, област Русе. За нея има готов технически проект, завършени отчуждения и издадено разрешение за строеж. За останалата част от автомагистралата продължава изготвянето на техническите проекти и теренното обезпечаване на трасето.

Изпълнител на проектирането и строително-монтажните работи (инженеринг) на участък 2 Обхода на Бяла, с дължина 35.4 км, на който ще бъде направена първата копка, е ДЗЗД „АМ Русе Търново“. Стойността на договора е 660.4 млн. лв. без ДДС. Строителният надзор е възложен на ДЗЗД „Лидер Консулт“. Стойността на договора е 10.8 млн. лв. без ДДС.

Проектът за изграждането на лот 1 и 2 от АМ „Русе – Велико Търново“ от Русе до Бяла (от 0+400 до км 40+640) и за Обхода на Бяла /от км 40+640 до км 76+040/, е включен в програма „Транспортна свързаност“ 2021-2027.

Автомагистралата „Русе – Велико Търново“ ще започва от Русе и ще достига до град Дебелец, където трафикът се разделя в посока прохода „Шипка“ и Прохода на Републиката. Трасето е с автомагистрален габарит с две активни и една аварийна лента за движение в посока, средна разделителна ивица и банкети. Предвидени са необходимите пътни възли и връзки, за да може гражданите от отделните населени места да имат бърз и удобен достъп до трасето на аутобана.

В края на миналия месец при представянето на проектобюджета за 2024 г. в ресорната парламента комисия министър Цеков, съобщи, че „за магистрала „Русе – Велико Търново“ има сключени договори, проектира се, в неделя предстои старт на първите 7.9 километра, има фронт да се работи. Очакваме през април да е готов целият проект и след издаване на разрешение за строеж да се работи по трасето между Русе и Бяла“, каза тогава министърът.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Вдовицата на Баташов побесня! Нападна лошо Денсинг старс и журито
Next: Истина е новината за българската шахматистка и шампионка Нургюл Салимова

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.