Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Започна се! Вдигат данъците в този голям български град, синята зона също скача
  • Новини

Започна се! Вдигат данъците в този голям български град, синята зона също скача

Иван Димитров Пешев декември 20, 2023
fsdhgdfhfdhrthfgfh.png

Общинският съвет на Бургас повиши Такса „Битови отпадъци“ (ТБО), престоя в синята зона и още 30-ина местни такси.

Местният парламент подкрепи предложението на администрацията с 35 гласа „за“, 11 „против“ и 4 „въздържал се“, пише „Флагман“.

 

Дебатът продължи близо два часа, а решението определено бе трудно, защото ТБО не е актуализирана от 14 години, а зоната за платено паркиране – от 2008 година.

От групата на ГЕРБ изтъкнаха, че до този момент администрацията е успявала чрез различни инструменти да покрие дефицита за тези дейности, но оттук нататък вече е невъзможно, защото заплатите са се повишили драстично за този период, скочили са и разходите по всяко едно перо.

„Ако трябва да бъдем чести политически въпрос. Пред нашата група стоеше въпросът дали да подкрепим това предложение. Когато говорим за конструктивна опозиция е важно да си дадем сметка, че освен критика трябва да свършим нещо. Безспорно увеличаването на тези такси не е приятно, но истината, е че е закъсняло.

Моята приемна е в центъра на Бургас, срещам се с много хора. Знам, че на тях не им се харесва, но когато трябва да живеем в един хубав град трябва да решим на каква скорост ще се развиваме. Заради това лично аз ще подкрепя тази докладна записка. Животът, луксът и икономиката струват пари.

В такива моменти човек трябва да има смелостта, независимо дали ще натрупа негатив. Има дни, в които трябва да вземем трудни решения и днешният е един от тях, но ние трябва да постъпим отговорно, а не популистко“, каза от трибуната на местния парламент Живко Табаков от групата на гражданските организации.

Стоян Царев от Средна европейска класа (СЕК) призова да се приложи друг подход – да се намали престоят в синята зона до 3 часа, както се прави в други градове, а не да се повишава цената на престоя в зоната.

Неговият колега Иван Иванов изтъкна, че ако Общината иска да регулира движението и спирането в супер центъра, да направи зоната само в тези участъци 2 лева на час и ограничи паркирането до 3 часа, а не да повишава цените за цялото платено паркиране.

Тодор Иванов от ИНТ подчерта, че подкрепя повишаването и на синята зона, и на такса „Битови отпадъци“, защото това е трябвало да се случи отдавна. Ако сега не се направи – следващата година гражданите ще ги очаква шоково поскъпване, защото ще влезе в сила новото изчисление на налога.

От администрацията уточниха, че през последните 14 години са успявали да се справят с разходната част, но оттук нататък вече е трудно. Имало и вариант дейността на сметопочистването да се дофинансира с пари от общинския бюджет, но това щяло да е за сметка на капиталовите разходи.

Зам.-кметът по бюджет и финанси Станимир Апостолов подчерта, че дори и след увеличението гражданите на Бургас ще плащат по-малко от тези във София, Варна и Пловдив.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Тя разбира, че мъжът й я лъже и изпраща съобщение, което ще помни докато е жив
Next: Вижте къщата в София, която изуми света! Отвън е като от бъдещето, а вътре- алеле майко, ще ви падне ченето

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.