Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Започна се! Кирил Петков отговори на Радев и призова ЕС да
  • Новини

Започна се! Кирил Петков отговори на Радев и призова ЕС да

Иван Димитров Пешев април 29, 2022
eessprzovava.jpg

В публикувано днес интервю за френския в. „Монд“ българският премиер Кирил Петков защити отказа си за плащане на „Газпром“ в рубли, каквото изисква Русия, и призова Европейския съюз да окаже помощ.

Запитан дали Русия действително е прекратила доставките на газ за България, Петков казва, че доставките са спрени от 9 часа на 27 април, след като правителството е било уведомено предходната вечер. На въпрос колко време може да издържи страната, премиерът отговаря, че България разполага с резерви за повече от месец, при положение, че сегашните обстоятелства се запазят.

„Надяваме се обаче до края на юни да завършим изграждането на новия интерконектор с Гърция. Разчитаме също на общата стратегия на Европейската комисия за покупка на втечнен газ“, допълва той.

„Трябва да действаме заедно и да действаме бързо, защото ние няма да отстъпим. Никой няма право да променя едностранно условията на договора. Ако отстъпим, това ще е първото пропукване в европейското семейство, а България няма да бъда в основата на това пропукване“, заявява Петков.

Запитан каква помощ очаква от ЕС, премиерът казва, че се надява на помощ за получаване на азербайджански газ възможно най-бързо.

„Надяваме се също на общи покупки на втечнен природен газ. Очакваме солидарен отговор от всички европейски страни. Силни сме с единството си, а не с разногласията си, отбелязва той. Призоваваме Берлин да застане твърдо зад нас, да заяви, че е недопустимо да се плаща в рубли и че никой няма право да променя едностранно един договор“, допълва той.

На въпроса защо по негово мнение „Газпром“ се е насочила конкретно към България (и Полша), Петков отговаря, че според него причината е в графика на плащанията. „Ние бяхме първите, които трябваше да платим, и отказахме да платим в рубли. Мисля, че и други европейски страни ще последват“.

Запитан смята ли, че Русия се опитва да дестабилизира правителството му, премиерът казва: Сигурен съм, че руската власт изобщо не харесва нашето правителство и би искала да чува по-проруски позиции в София. Самите те казаха, че биха били доволни, ако други хора заемаха постовете ни.

Във връзка с „обвиненията на българския президент Румен Радев“, че „играете против интересите на страната си по въпроса за плащането на газа“, Петков посочва в интервюто за „Монд“, че правителството отстоява интересите на България.

„Има договорни задължения и те трябва да се спазват. Най-големият интерес на България е да разполага с възможно най-разнообразни източници на енергия. Обратно, да наведем глава и да отстъпим пред един агресор в Украйна, който иска да променя договорните задължения със сила и едностранно, е нещо, което аз лично не разглеждам като интерес на България. Позицията на президента е напълно погрешна“, казва българският премиер.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Пророкът Гал Сасон: В България ще има революция още тази година, българите ще се осъзнаят
Next: Българи пребиха и ограбиха украински граждани. Покушението е извършено върху семейство. Нанесени са юмручни удари

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.