Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Застрахователи искат да им докарат кола, отнесена в морето
  • Новини

Застрахователи искат да им докарат кола, отнесена в морето

Иван Димитров Пешев септември 9, 2023
xgdsgdgregee.png

Пред истински Параграф 22 се оказа изправен шофьор, чийто автомобил е заседнал в морските скали при бедствието, а застрахователите му настояват да закара колата в техния сервиз, за да оценят щетите.

Този абсурд повдига въпроса: Какво наистина трябва да направят хората, чиито автомобили след потопа са изгубени в морето. Според КАТ има два варианта.

„Със семейството ми се евакуирахме, в следствие колата изчезва оттам, търсих я около половин ден, накрая местни хора ми казаха, че е на скалите.

Колата е застрахована – обърнах се към община, оттам ме насочиха към морска администрация – с тях не можах да се свържа, на 112 звънях и в общи линии от никъде не можем да получим съдействие за вадене на този автомобил оттам“, разказа Георги пред БНТ.

От 112 коментираха за БНТ, че със сигурност сигналът е подаден на компетентна институция, която да предложи някакво решение. Ако случаят обаче е по-сложен, може да се наложи да се включат много служби.

„Застрахователят ни каза, че застрахованият е длъжен да предостави автомобила за оглед в сервиз на безопасно място“.

„Първото нещо, което направихме, е да отидем до Община Царево, защото застрахователят ни поиска бележка, никой не може да ни даде такава бележка, решават в момента какво да се прави.

От семейството вече търсят варианти сами да изтеглят колата си, но не знаят дали това няма да е по-скъпо от самия автомобил. Проблем има и за хората, чийто регистрационни номера и коли са изгубени в морето.

Те трябва да съобщят за това в местното районно управление, обясниха от полицията.

За изгубен номер ще получат протокол, с него по местоживеене може да се извади нов. Ако колата е изчезнала, трябва да обявят колата за изгубена. Ако някой ден се намери, полицията ще уведоми собственика.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Сеизмолог със стряскаща прогноза за следващия месец
Next: Днес е мощен ОГЛЕДАЛЕН ДЕН – Как да привлечем успех, любов и да сбъднем желанията си на 09.09

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.