Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Засяга много българи, крайният срок е 28.10! Ако го пропуснеш така ще те глобят, че ще ти се иска да ти спрат водата
  • Новини

Засяга много българи, крайният срок е 28.10! Ако го пропуснеш така ще те глобят, че ще ти се иска да ти спрат водата

Иван Димитров Пешев октомври 23, 2022
regeisitiasitas.jpg

Наближава крайният срок за регистрация на кладенци и сондажи, предупреждават от Министерството на околната среда и водите.

Нерегистрираните до 28 ноември съоръжения ще бъдат обявявани за незаконни и ще бъдат ликвидирани за сметка на собственика им.

До 28 ноември собствениците на водовземни съоръжения за подземни води – кладенци, сондажи, герани, дренажи и други трябва да подадат заявление в съответната басейнова дирекция.

Редът за регистрация е различен за граждани и за стопански субекти. За регистрация на изградени кладенци за собствени нужди гражданите трябва да подадат заявление, което съдържа данни за поземления имот, дълбочина на кладенеца, начин на черпене на водата и цел за която се ползва.

Не изпускай тези оферти:

Заявлението за регистрация на кладенец за собствени потребности може да се подаде и чрез кмета на населеното място, като за постъпилите заявления кметовете издават входящ номер и на всеки 14 дни ги предават на съответната басейнова дирекция, допълва БНР.

Гражданите не плащат такса за регистрация на кладенци за собствени нужди. Това са кладенци, чиято вода се ползва за битови цели, за поливане и за отглеждане на животни за нуждите на домакинството.

Ползването на вода до 10 куб. м на денонощие от регистрираните кладенци в населените места е безплатно. Не се изисква монтиране на водомери и за тези кладенци не се заплащат никакви държавни такси или данъци.

Водовземните съоръжения, които не са регистрирани в срок до 28 ноември 2022 г., не могат да бъдат ползвани и подлежат на ликвидация за сметка на техния собственик, който носи и наказателна отговорност.

Собствениците трябва да подадат заявление в съответната басейнова дирекция за вписване на съоръженията, разположени в собствения им имот, които не са вписани в регистъра според изискванията на Закона за водите. На интернет страниците на басейновите дирекции (https://www.moew.government.bg/bg/kontakti/basejnovi-direkcii/) може да бъде намерена бланката на заявлението за регистрация, одобрена от министъра на околната среда и водите.

Заявлението за регистрация на кладенец за собствени потребности може да се подаде и чрез съответния кмет на община, кмет на район, кмет на кметство или кметския наместник по местонахождението на кладенеца.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Няма да е Борисов! Любен Дилов-син разкри кой ще е новият премиер на ГЕРБ
Next: В петък Слави призна за тежката си болест, но днес най-доверения му заби нож в гърба

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
  • Бях в самолет, седнала до прозореца, когато машината попадна в турбуленция. Не леко поклащане, а такова, което те кара да преосмислиш всичките си житейски избори. Корпусът на самолета изстена като ранен звяр
  • Всяка година семейството ми планира пътуване. Откакто се помня, това е ритуал – седмица, в която трябва да сме заедно, да се преструваме на идеалното семейство от реклама за зърнена закуска. И всяка година
  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.