Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Защо, бе, хора? Едно богато семейство ще получи няколкостотин лева, а едно бедно може и нищо да не получи
  • Новини

Защо, бе, хора? Едно богато семейство ще получи няколкостотин лева, а едно бедно може и нищо да не получи

Иван Димитров Пешев май 5, 2023
bbzxibidbiasbkasob.jpg

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Никола Янков е основател и собственик на Експат Капитал, бивш зам.-министър на икономиката и на транспорта. Възпитаник е на Английската гимназия в Пловдив. Представяме ви негов анализ от странциата му във фейсбук относно антикризисните мерки на правителството.

Писал съм го и преди, но явно „не хваща декиш“, така че се налага да го напиша пак.

Ако субсидираш тока, взимаш пари от тези, които харчат малко ток и ги даваш на тези, които харчат много ток. Ако субсидираш парното, взимаш от тези, които нямат парно и даваш на тези, които имат най-големи апартаменти с парно (които между другото живеят основно в София – градът с най-високи доходи в страната).

 

Ако субсидираш бензина и дизела, взимаш от тези, които не карат коли (или карат малко) и даваш на тези, които харчат много за гориво. Това не е социална политика. Това е антисоциална политика.

 

Субсидираш най-богатите (най-големите потребители) за сметка на най-бедните. Едно заможно семейство в София с голямо потребление ще получи според новите мерки на правителството няколкостотин лева на месец от държавата. Едно бедно семейство в малък град в Северозападна България ще получи няколко десетки лева, ако изобщо получи нещо. Защо се прави това?

 

Намалянето на ДДС и акцизи за стоки, като горива и хляб, няма да доведе до по-ниски цени, а само до сериозни загуби за бюджета. Така стана, като намалиха ДДС за ресторантьорите. Какво тук не е ясно и колко пъти ще настъпваме тази мотика?

Не се субсидират “цени“. Субсидират се хора. И то само бедни хора. Цени се фиксират и субсидират единствено в социалистическа икономика, където всички са горе-долу еднакво бедни.

 

В България нямаме икономическа криза. Това е просто оправдание да се прахосват милиарди левове публични пари без основание. Има икономически ръст и ниска безработица. Доходите също растат стабилно и постоянно всяка година – вижте статистиката за средната заплата.

 

Инфлация има, но тя се дължи основно на външни фактори – експанзивната парична политика на големите централни банки и силен ръст на цените на енергоносителите, базовите метали и храните в международен план. “Противодействие“ на това с фискална политика в България е невъзможно. Ако искаме да спре покачването на цените, трябва да ограничим държавните разходи и растежа на доходите, а не обратното.

 

А за най-бедните трябва да се увеличат социалните помощи – директни плащания, енергийни помощи, хранителни ваучери и подобни. В по-бедните райони на страната трябва да се въведат програми за субсидиране на нови работни места в частния сектор – като работодателите се освободят от осигуровки за определен период или държавата поеме няколко работни заплати за всеки новоназначен служител. Така даваме на гладния въдица, а не риба.

 

За да се намалят цените на енергията в България, трябва да се инвестира ускорено в местно производство на енергия. Това значи спешна отмяна на мораториума за разработване на собствените ни газови находища и субсидии за битови и промишлени инсталации за производство на ток от възобновяеми източници (както и подходяща регулаторна рамка за ускорено лицензиране и присъединяване към мрежата).

 

Вместо това обаче се предлага да се изземват с данъци „свръхпечалби“ от сектора, което разбира се ще изгони за години напред всякакви инвестиции. И трябва да престанем да плашим потенциалните инвеститори с високи минимални концесионни такси, защото така ще видим собствено производство на горива през крив макарон.

 

И въпреки че тези неща се говорят и пишат от месеци, управляващата коалиция все пак заби нос в прахоляка с безсмислени предложения за „хеликоптерни“ харчове от милиарди левове, които няма да имат ефект за хората най-нуждаещи се от държавна подкрепа.

 

Нито ще променят перспективата за икономически растеж дългосрочно. Само ще издъним бюджета много яко тази и следващата година, и скоро ще трябва да се простим с целта за присъедниняване към еврозоната.

Имам натрапчивото усещане, че „икономическата политика“ в това правителство се мисли от пи-ар-ите. Дано да не съм прав.

Защо бе хора, ЗАЩО?!

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Родопската пчеларка леля Митра: Давам ви лекарство, за което ще ме споменувате с добро
Next: Без коментар: Агнешкото в Гърция два пъти по-евтино от родното

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.