Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Защо всички започнаха да горят утайката от кафето? След като разбрах се втурнах и аз да го правя и има защо
  • Новини

Защо всички започнаха да горят утайката от кафето? След като разбрах се втурнах и аз да го правя и има защо

Иван Димитров Пешев октомври 19, 2022
utaitakkafkafe.jpg

Лятото е един от най-прекрасните сезони. Но би било още по-добре, ако не бяха досадни комари и други вредни насекоми. Наред с неприятно бръмчене, много от тях носят различни болести.

Репелентите от магазина, за съжаление, не винаги са ефективни, но са и скъпи и много токсични. Децата са особено чувствителни към тях. Такива средства причиняват не само алергии, но и сърдечни заболявания, а също така и отрицателно въздействие върху нервните клетки. Затова ви съветваме да забравите за репелентите и да започнете да събирате утайки от кафе …

Как да си направим био репелент

Комарите имат много обонятелни рецептори, благодарение на които търсят източници на кръв. Това ги прави по-чувствителни към някои миризми. Например, към миризмата на дим. Ето защо, най-добрият начин да се предпазите от досадни насекоми е да подпалите кафето . Първо, то дава силен аромат. Второ, произвежда много дим.

Не изпускай тези оферти:

Ако решите да седнете навън, на открита тераса или на балкон, просто поставете сухо кафе на алуминиево фолио или плоча и го запалете. Можете също да добавите смачкан дафинов лист.

Инструментът действа с гръм и трясък и е напълно безвреден за хората. Между другото помага да се отървете не само от комари, но и от мухи, мравки, охлюви и охлюви.

Споделите полезната информация с приятели: те ще ви бъдат благодарни.

Още интересни новини:

Здравейте! Аз съм бедна улична музикантка, без семейство и от 8 години свиря из подлезите на Варна. Отказват да ме вземат на работа, защото нося перука.

Наемали са ме да свиря единствено по курортите, и то когато изглеждах още добре и имах своя коса на главата си.

На 1 септември обаче уж ми излезе късметът – взеха ме като хигиенистка в един ресторант и аз много се зарадвах. Тъй като имах нужда от пари, помолих шефа да карам две смени. Така работех от 8 до 22 ч срещу 2.30 на час.

В една тетрадка точно се записваха смените и аз бях спокойна, че присъствието ми се води под отчет. Но на 10 септември шефът влетя бесен в ресторанта, като бълваше псувни и закани.

Не изпускай тези оферти:

Чул ни с останалите от персонала, че сме говорели зад гърба му.

Изгони ме, без да ми плати, а уж беше много доволен от мен. Не ми дължал нищо, тъй като съм била на изпитателен срок. Изчислих, че съм работила 115 часа и трябва да ми даде 264 лв. и 50 стотинки. Той обаче отказа.

Персоналът в това заведение непрекъснато се върти – старите напускат, защото шефът се отнася лошо с тях и ги лъже с надниците. Но тъй като има много хора без работа, все се намира някой да се излъже и да му слугува. Малко преди това се пробвах да работя в един шивашки цех. Изкарах обаче само три дни.

Когато си поисках парите, началничката се развика.

Не ме ли било срам да си искам надниците, и то като съм в пробен срок. При тях имало хора, дето се задържали по за месец-два, и пак не им плащали, а аз съм искала пари за някакви си мизерни часове работа.

А баш собственикът пък едва не ме наби, като му казах, че има Господ, който всичко вижда, и един ден ще му се върне лошото отношение към хората. Разкрещя ми се да изчезвам, докато не ме е изкарал с ритници от шивачницата.

Все пак ми дадоха 7 кирливи левчета за тия 3 дни, които им работих.

Тук е така – джунгла, в която работиш, а не ти плащат. Богатите са свикнали да използват безплатни роби. Затуй ще избягам и повече няма да се върна в България. А на всички, които се отнасят с пренебрежение към работниците си и ги лъжат с парите, ще кажа – всеки ще пожъне, каквото си е посял.

Още новини за заплати:

С решение на ръководството на „Арсенал“ АД и „Арсенал – 2000“ АД работните заплати на служителите в оръжейния завод в Казанлък се увеличават, считано от от 1 ноември. Това е петото поредно увеличение на възнагражденията през тази година, потвърди за БТА изпълнителният директор на „Арсенал“ АД инж. Николай Ибушев.

Това е и най-голямото увеличение спрямо останалите четири за годината. То е в размер на 15% на договорената основна работна заплата, респективно и на тарифните ставки на работещите на сделна система на заплащане (когато трудовото възнаграждение се определя според изработеното – бел. ред). С това средната работна заплата в „Арсенал“ надхвърля 2000 лева и става от порядъка на 2015 – 2020 лева.

Инж. Ибушев изрази намерение за предстоящото увеличение на работните заплати по време на фирмения празник по случай 144-ата годишнина на предприятието и 98 години от установяването му в Казанлък, който се състоя на 30 септември.

Към днешна дата това намерение е факт, като идеята на ръководството е служителите вече да получават увеличените си възнаграждения преди Коледните и Новогодишни празници.

Заедно с тях, за Коледа те ще получат и допълнителни празнични ваучери за храна на стойност двеста лева в допълнение на ежемесечните ваучери, които са на същата стойност. „Няма да допуснем инфлацията да изпревари средната работна заплата в дружеството“, заяви още инж. Николай Ибушев по време на фирмения празник.

„Арсенал“ АД увеличава заплатите на служителите си, въвеждат се и нови социални придобивки

През 2022 година средната работна заплата в „Арсенал“ е нараснала с 63 на сто спрямо тази през 2021 година. Според Янко Костадинов, директор „Финанси и икономика“ на „Арсенал“ АД това е два и половина пъти увеличение над официално обявената инфлация у нас, а цифрите категорично показват, че предприятието изпреварва инфлацията.

„Считаме, че с тази работна заплата ние изпреварваме всички работни заплати в сектор „машиностроене“ и в редица други сектори на държавно ниво“, коментира още Костадинов.

С петото увеличение за годината се увеличава и минималната работна заплата в дружеството. Тя става 830 лева, което се очаква да стане на национално ниво през 2023 година. Целта на ръководството на „Арсенал АД“ е да осигури добри доходи и спокойствие за служителите, независимо от кризисната ситуация в световен мащаб.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Телефон коства кариерата на полицай, бил предаден в полицията, той го свил
Next: Купих aпapтaмeнтa зa бeз пapи – cтpaшнa мизepия. Кухнятa нe бeшe пипaнa oт 1965-тa! Зaпpeтнaхa pъкaви и cлeд мeceц – вижтe caми

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.