Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Защо да заровите мокри вестници в градината? Хитър трик, който ползват всички градинари
  • Новини

Защо да заровите мокри вестници в градината? Хитър трик, който ползват всички градинари

Иван Димитров Пешев януари 24, 2024
sdfvkmsdfkkfdgbkdfgbfg.png

Ако си имате собствена градинка или сте горд собственик на голям двор, то със сигурност сте посадили някакви зеленчуци в някое кътче на мястото.

В крайна сметка домашно отгледаната продукция не може да се сравнява с купешката нито по хранителни качества, нито по цена.

Един от най-неприятните проблеми на всеки градинар обаче са плевелите – тяхното отстраняване често е трудна и дълга задача, много пъти обречена на неуспех.

Днес обаче ще ви споделим един изключително хитър трик, благодарение на който ще избегнете плевелите в градините си.

Ще са ви нужни вестници и малко време, което да отделите за мулчиране. Освен, че няма да има плевели, ще запазите почвата влажна за по-дълго време, което е от съществено значение през горещите месеци от годината.

Как да се спасим от плевелите с мокър вестник ?

Още преди да започнете със засаждането на лука и чесъна, накиснете няколко парчета вестници във вода. Докато са мокри, започнете да покривате почвата с тях. Поставяйте по 5 слоя.

За да се случват нещата по-лесно за вас, накисвайте вестниците отделно. Така няма да слепват един в друг и няма да се налага да губите време, в което да ги отделяте.

След като направите покривката от вестници, поръсете отгоре им слой почва. Ако пропуснете, те ще изсъхнат бързо и резултатът няма да е това, което искате.

С помощта на нож направете дупки във вестниците, в които да засадите чесъна и лука. Благодарение на няколко парчета вестници слънчевите лъчи не ще успеят да проникнат в почвата и няма да се създаде предпоставка за развитието на плевели.

Имайте предвид обаче, че подобен мулч с вестници може да се ползва за едногодишни култури, тъй като хартията се разлага и до есента няма да има следа от нея.

Ако следващата година искате да си спестите време и да не правите това многократно, може да използвате дебел картон, който се разлага много по-бавно. Опитайте и сами ще се уверите, че плевелите ще останат в миналото.

Continue Reading

Previous: Уникална къща събира погледите на българи и чужденци във Варна
Next: Кучи студ: -28 градуса измери жител на родопско село, eто къде

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
  • Никога не бях казвала на семейството на съпруга си, че разбирам испански.
  • На двадесет и седем години съм и дълго време бях убеден, че в любовта съм пълен провал. Личният ми живот се свеждаше до кратки увлечения и учтиви раздели. Нищо истинско, нищо трайно.
  • След дългото боледуване на съпруга ми тишината не беше спокойствие. Беше остатък от шум, който си беше отишъл, а в ушите ми още кънтеше. Понякога, когато стоях сама в кухнята, ми се струваше, че ще чуя отново онова равномерно писукане, от което се бях научила да разпознавам страх, надежда и безсъние само по една промяна в ритъма.
  • Ноемврийският вятър гонеше сухи листа по тротоара, а Андрей стоеше пред витрината на бижутерийния магазин и гледаше отражението си. Петдесет и две години. Сивина по слепоочията. Скъпо палто. Часовник, струващ повече от годишната заплата на обикновен човек.
  • Той беше човекът, за когото пишеха лъскавите списания. Успешни инвестиции, луксозни вили, яхти, охрана, заседания зад затворени врати. Имаше всичко, което може да се купи.
  • „Виж я ти, твоята селянка е дошла да дояжда остатъците!“ изсмя се Алла, докато сочеше с пръст в изискания ресторант.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.