Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Защо Зеленски иска затворено небе над Украйна и защо НАТО отказва
  • Новини

Защо Зеленски иска затворено небе над Украйна и защо НАТО отказва

Иван Димитров Пешев март 7, 2022
zatvorenonenbenbe.jpg

Можете да споделите с приятели от тук:

От първия ден на руската агресия украинският президент иска нещо, което смята за най-важна помощ за страната му – НАТО “да затвори небето над Украйна”.

За последен път Зеленски каза това в нощта на четвъртък срещу петък, когато руската армия обстрелваше района на най-голямата АЕЦ в Европа и предизвика пожар в нейна административна сграда.

“Европейци, събудете се! Какво още трябва да стане, за да затворите небето”, каза Зеленски.

Но какво значи “да затвориш небето”? Правено ли е някога? Защо НАТО отказва да изпълни това искане на украинския президент?

Събрахме отговорите на тези три основни въпроса.

Как се затваря небе?

“Затворено небе” е обичайният израз, с който хората съкращават официалния термин: “обявяване на зона, забранена за полети”.

Това е действие, което Уставът на Организацията на обединените нации (ООН) предвижда в случай на война. Целта е да бъде предотвратено навлизането на военни самолети в определено въздушно пространство.

Глава 42 от Устава на ООН гласи, че ако дипломацията се окаже неспособна да отговори адекватно на дадена военна заплаха, страните членки на организацията “могат да предприемат действия по въздух, море или суша, необходими за поддържане или възстановяване на международния мир и сигурност“.

Затварянето на въздушно пространство е една от тези възможности. Прилагането на тази мярка може да се случи чрез наблюдение, превантивни удари или прихващане и сваляне на самолети, които я нарушават.

Ирак, Босна, Либия

През последните три десетилетия подобно нещо се е случвало три пъти в света. Първия път е без подкрепа от ООН, втория и третия път въвеждането им е с резолюция на ООН и практическо прилагане от страна на НАТО.

След първата война в Персийския залив през 1991 г. САЩ и коалиционните им партньори създадоха две зони, забранени за полети в Ирак, за да предотвратят атаки срещу някои етнически и религиозни групи. Това беше направено без подкрепата на ООН.

През 1992 г. по време на войната в бивша Югославия ООН прие резолюция, която забранява неразрешените военни полети във въздушното пространство на Босна.

Съветът за сигурност на ООН също одобри зона, забранена за полети, като част от военната интервенция в Либия през 2011 г.

Спазването на ограничението, наложено за босненските и либийските зони, забранени за полети, се извършваше от НАТО.

В сегашния случай украинският президент Володимир Зеленски вече няколко пъти призова евроатлантическите си партньори да затворят небето над Украйна, за да попречат на руската авиация да извършва въздушни нападения срещу цели в страната му.

“Ако Западът направи това, Украйна ще победи агресора с много по-малко кръв“, каза по-рано тази седмица Зеленски. “Санкциите вървят в правилната посока. Украйна може да победи агресора. Ние доказваме това на света. Но нашите съюзници също трябва да свършат своята работа.”

Позицията на НАТО

Засега обаче НАТО отхвърля тази възможност. Основната причина е, че Западът не иска да влиза в директен военен конфликт с Русия, а точно това би станало, ако руски самолети нарушат забраната за полети. При такава хипотеза НАТО ще трябва да свали руските самолети.

Евентуалното сваляне на руски самолети от сили на алианса би могло да доведе до ескалация на военния конфликт и провокиране на трета световна война.

“Нашият съюз е отбранителен, ние не търсим конфликт”, коментира по този повод държавният секретар на САЩ Антъни Блинкен преди срещата на външните министри от НАТО в петък в Брюксел. Той все пак предупреди, че ако се стигне до конфликт между Русия и членовете на алианса, “ние сме готови за него и ще защитим всеки сантиметър от територията на НАТО“.

В понеделник генералният секретар на алианса Йенс Столтенберг отхвърли идеята за зона, забранена за полети, заявявайки, че „няма намерения за преминаване в Украйна, нито по земя, нито по въздух“.

Украинска активистка призова британския премиер Борис Джонсън да подкрепи затварянето на небето над Украйна. Това стана във вторник, когато Джонсън беше на посещение в Полша.

“Когато говорите за зона, забранена за полети, както казах няколко пъти на Володимир Зеленски, за съжаление, това означава, че Обединеното кралство би участвало в свалянето на руски самолети – в директен конфликт с Русия”, отговори Джонсън. “Това не е нещо, което можем да направим, или което сме предвидили. Последиците от това наистина биха били много, много трудни за контролиране.”

Според офицера от американските ВВС и сътрудник на американската неправителствена организация Атлантически съвет Тасън Ветцел-старши затварянето на украинското небе “не е панацея и няма да спре атаките с крилати и балистични ракети срещу Киев”.

“[Обявяването на] зона, забранена за полети, има почти 100% шанс да доведе до директен въоръжен конфликт между САЩ и Русия – политическо решение, което не виждам как би се взело”, написа той в профила си в Туитър ден след нахлуването на руската армия в Украйна, допълвайки, че САЩ трябва да се фокусира върху разширяването на доставкитя за Украйна на ракети за противовъздушна отбрана Stinger и противотанкови ракети Javelin.

“Равносилно на война”

По думите на бившия генерал от военновъздушните сили на САЩ Филип Брийдлов пред списание Foreign Policy затварянето на небето над Украйна е “равносилно на война”. “Ако искаме да обявим зона, забранена за полети, трябва да премахнем способността на противника да обстрелва и да въздейства върху нашата забранена за полети зона.“

Бившият служебен министър на отбраната на България Велизар Шаламанов също е на мнение, че НАТО няма да вземе подобно решение, защото това би означавало, че обявява война на Русия.

“Алиансът не може да се ангажира с пряк сблъсък с авиацията и пусковите установки на Русия, защото това означава война с Русия“, каза той пред Свободна Европа. „НАТО взима решения с консенсус и аз лично трудно мога да си представя да има консенсус по такъв въпрос. Най-малкото България най-вероятно няма да подкрепи такова решение.“

Според него реалистичен вариант за подпомагане на Украйна е предоставянето на средства за противовъздушна отбрана, така че тя да може сама да продължи да защитава въздушното си пространство.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Previous: Извънредно! Украйна обяви Костадинов за руски шпионин! Готови са да го разстрелят
Next: Руслан Мъйнов смрази България с думите си

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.

RSS  Action-NewsBG

  • Експерт предупреди за голяма опасност след убийството на Филипов : Ще има сътресения
  • През 1948 година три села се сливат в един български град, който днес кoнкурира дори Светoвни туристически дестинации
  • Експерт разkри хода на Борисов: Рeшава кой да е пpeзидент в последната минута!
  • Владимир Темелков, който доскоро бе сочен като нова дясна ръка на Борисов и дори негов наследник, е подал заявление за напускане на ГЕРБ, потвърди той за Plovdiv24.bg.
  • Дъщерята на Илиян Филипов пpoгoвopu: Ето какво каза…
  • Преди 25 минyти дойде нoвuнama за ген. Радев
  • Почина собственикът на империята „Принцес“ с много хотели и казина в България – наричаха го „Краля на хазарта“
  • Към момента са събрани доказателства за това, че на 30 септември 2026 г., в гр. Пловдив, към 1 часа през нощта, в жилищна кооперация
  • Разплатата в Пловдив: Камиони на Илиян Филипов хващани с кокаин и мигранти из Европа
  • Дъщерите на убития президент на Ботев (Пловдив) Илиян Филипов – Николета и Александра, се сбогуваха с баща си с емоционални послания. 53-годишният бизнесмен беше застрелян в ранните часове на 30 септември в Пловдив. По случая се води разследване за умишлено убийство.

RSS  Новини

  • Това са два начина, по които бихте могли да използвате лука ефективно.
  • Терминалът гъмжеше от живот – хаотична симфония от потракващи колелца на куфари, неразбираеми съобщения по високоговорителите и смесица от десетки езици, които се сливаха в един общ, монотонен шум
  • Излязох на среща с един мъж. Ресторантът беше от онези, в които цените в менюто изглеждаха като телефонни номера, а сервитьорите се движеха с безшумната грация на хищници, подушили плячка. Казваше се Виктор
  • Баща ми почина неочаквано, когато бях малък. Смъртта му беше като внезапна буря в ясно небе – един миг беше тук, смееше се и ме вдигаше на раменете си, а в следващия го нямаше. Остана само оглушителна тишина
  • Шофирахме със семейния ни комби през нощта, когато ни се спука гумата. Острият, пляскащ звук разцепи монотонния рев на двигателя и тихата мелодия от радиото. Беше звук, който всеки шофьор разпознава с неприятно свиване на стомаха
  • Живеем с моя приятел Александър вече пет години. Пет години, в които дните се нижеха като перли – някои бляскави и съвършени, други леко потъмнели от рутината, но всички нанизани на една обща нишка – нашата любов
  • Годините се бяха изнизали като пясък между пръстите – тихо, почти незабележимо, но оставяйки след себе си усещането за необратима промяна. Бяха се превърнали в абстрактно понятие, сбор от работни дни
  • В университета работех в библиотеката. Не беше бляскава работа, разбира се, но плащаше част от сметките и ми даваше достъп до тишината – стока, която ставаше все по-ценна в шумния свят на моето поколение
  • Споменът имаше метален вкус. Вкус на ръжда и евтин лак, на завист, която се събираше като слюнка в устата ми всеки път, щом училищният оркестър засвиреше. В онези години, когато детството се измерваше не в мечти, а в притежания, аз бях от бедните
  • Винаги съм вярвала, че най-добрата ми приятелка е човекът, на когото мога да се доверя безрезервно. Миа беше повече от приятелка, тя беше сестрата, която никога не съм имала. Деляхме всичко – от най-съкровените си тайни

RSS  Новини

  • Рожденият ден на Итън, седмият му, трябваше да бъде перфектен.
  • Съобщението дойде като камък в стомаха ми.
  • Подготвях този ден с месеци. Моята сватба със Софи. Обичах я дълбоко и искрено вярвах, че тя е жената, с която ще прекарам остатъка от живота си. Всичко изглеждаше перфектно: мястото, цветята, менюто. Всеки детайл беше внимателно изпипан.
  • „Мога ли да свиря за храна?“, каза бездомното момиче в луксозния ресторант, но те се подиграха с нея.
  • Преди двайсет години госпожа Мария ме спря пред целия клас, сякаш беше решила да сложи печат върху челото ми.
  • Фоайето на летището кънтеше от гласове, търкалящи се куфари и кратки обявления, които се разтваряха в шумната маса като пара над гореща чаша. Светлината беше бяла и безмилостна, климатикът бълваше студени струи, а миризмата на кафе и парфюм се смесваше с нервност.
  • Не съм наивна. Напуснах малкия си роден град, намерих добра работа и си купих сама апартамент.
  • Искам да споделя нещо, което ме смрази… и може би ще помогне и на вас да се предпазите.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Тази сутрин държах теста в треперещите си ръце и се молех линиите да се размият, да се окажат грешка, да се окаже поредната моя тревожна фантазия, родена от умората.

RSS  Новинарска емисия на България

  • Масови съкращения на служители с ТЕЛК и работещи пенсионери в…
  • Cвъpзaxa Илиян Филипов с генерал Радев – ще се изyмuте от детайлите..
  • Гурбетчия от Кърджали: За 14 дни изхарчих 5000 евро
  • Лошо. Какво сполетя Василковски. Вижте повече..👇👇
  • Голяма промяна за трудовия стаж и определянето на пенсиите😮Омбудсманът скочи!
  • Защо Ралица Паскалева е аут от „Игри на волята“?
  • Полейте доматите само веднъж с този разтвор и ще ги берете в кофи
  • Ралица Паскалева си тръгва от Игри на волята, а причината е…Вижте повече👇👇
  • Голям удар на новата власт. Разкриват схема за…Вижте повече 👇👇 👇
  • ЧЕСТИТО НА РУМЕН РАДЕВ!
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
октомври 2026
П В С Ч П С Н
 1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031  
« фев.    
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.