Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Защо корените на орхидеята изскачат от саксията и какво да правите с нея
  • Новини

Защо корените на орхидеята изскачат от саксията и какво да правите с нея

Иван Димитров Пешев април 5, 2024
sdavcdsvssdfbfgbdnbghn.png

В природата орхидеята е епифит. Не расте в почвата, а върху дърветата и хранителните вещества се извличат от околния въздух.

Вкъщи растението поема храна и влага от почвената смес в саксия. С тяхната липса или други проблеми корените започват да търсят друг източник и растат навън.

Първата причина е преовлажняване

Ако поливането е обилно и в саксията се натрупва много влага, орхидеята започва да расте с корени, насочени извън саксията. В този случай тяхната задача е да увеличат площта на изпарението, премахването на излишната течност, за да се предотврати появата на гниене.

Изключително овлажняване и преполиване при ниски температури в помещението е особено опасно.

За да спрете растежа на въздушните корени в този случай, трябва да намалите поливането и да поставите саксията на топло, добре осветено място. Трябва да се има предвид, че орхидеята не понася пряка слънчева светлина.
Втората причина е тесен съд

Здравата коренова система на орхидеите е ключът към доброто развитие и буйния цъфтеж на растението. Корените растат достатъчно бързо и с течение на времето заемат цялото пространство на саксията, изтласквайки субстрата. Когато саксията е пълна и няма къде да расте, започва бързият растеж на въздушните корени.

Тъй като саксиите с орхидеи обикновено са прозрачни, визуален преглед показва, че има много корени. В този случай растението се нуждае от пресаждане в по-голям контейнер.

В тези случаи:

Внимателно се изважда от съда.
Изплакнете кореновата система.
Гнилите и повредени корени се подрязват.

Обработете изрязаните места с канела.
Засадете в нова саксия с вече навлажнен субстрат за орхидеи.
Трансплантираното растение се полива само след като субстратът е напълно сух.
Третата причина е грешен субстрат

Въпреки че орхидеята се е приспособила да расте в саксии, корените все още се нуждаят от добра циркулация на влага и въздух. Следователно, почвата, в която те растат има специални изисквания. Тя трябва да е лека и дишаща.

Ако нямате възможност да закупите готов субстрат за орхидеи можете да си приготвите от мъх, нарязана кора на дърво. Може да се добави малко количество едър пясък.

Обикновено орхидеите могат да имат 2-3 въздушни корена. Ако има повече, причината трябва да бъде определена и елиминирана. Тогава растението ще благодари с дълъг и изобилен цъфтеж.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: България загуби невероятен човек и хореограф
Next: КНСБ с революционна идея, предлага минималната заплата да е в зависимост от образованието

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
  • Имам невидимо увреждане, което ми пречи да стоя прав дълго време. Болестта нямаше сложно име, но беше като котва, хвърлена от краката ми директно към центъра на земята. Всеки ден беше битка с гравитацията
  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.