Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Защо не трябва да изхвърляте пръстена от бутилката с олио -ще ни благодарите за този съвет
  • Новини

Защо не трябва да изхвърляте пръстена от бутилката с олио -ще ни благодарите за този съвет

Иван Димитров Пешев април 7, 2022
kapackhakhka.jpg

Можете да споделите с приятели от тук:

Можете да намерите слънчогледово олио в пластмасова бутилка във всяка кухня. То е незаменим продукт както за пържене, така и за печене. Малко ястия се приготвят без дори капка растително масло. Със сигурност сте забелязали, че всяка бутилка от този продукт има пластмасова „запушалка“ с пръстен.

Обикновено, без дори да го забележим, премахваме това уплътнение с леко движение на ръката, за да отпушим бутилката. И тогава изпращаме ненужното парче пластмаса в кофата за боклук. Но се оказва, че този пръстен не е толкова безполезен.

Всяко слънчогледово олио в пластмасова бутилка има уплътнение с пръстен , което се намира под капачката. Този малък детайл поддържа бутилката запечатана, предотвратявайки разливането на олиото по време на транспортиране. За да отпушите бутилката, трябва да премахнете този пръстен.

Тогава гърлото на бутилката ще се отвори и олиото вече може да се използва. Но малко хора знаят, че ако оставите този малък пръстен, можете значително да намалите консумацията на растително масло . А това означава спестяване на пари, особено сега, когато цените на олиото са по-високи от всякога.

Нека започнем с малка предистория, която се превърна в легенда в маркетинговите среди. Имало едно време производител на паста за зъби, който трябвало спешно да увеличи продажбите, за да не понесе загуби.

Но нито един от доказаните методи не помогнал: нито промоцията, нито рекламата успели да подобрят ситуацията. И тогава се появил гений, който измислил прост трик. Той предложил да се направи дупката в тубата с паста за зъби по-голяма.

Тогава всеки клиент несъзнателно изцеждал повече паста от обикновено. Съответно продуктът свършвал по-бързо и човекът тичал към магазина за нова туба паста за зъби.

Същата аналогия работи и при олиото. Колкото по-голяма е дупката в бутилката, толкова повече олио консумираме. И можете да надхитрите търговците, ако използвате пръстена под капачката на бутилката.

За да предотвратите изливането на олиото на голяма струя, използвайте въпросната запушалка с пръстен. Първо отворете капачката, но се опитайте да не я повредите. Непокътнатостта ѝ е важна за този експеримент. След това върнете капачката, но с пръстена надолу. Закрепете я по такъв начин, че да оставите малък отвор на гърлото на бутилката.

През тази дупка олиото ще тече на тънка струя и можете да спестите много продукт. Сега ще бъде много по-лесно да го разпределите в тигана, ако ще пържите нещо. Ще оцените този трик и при подправяне на салати. Просто е невъзможно да се прекали с олиото!

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Previous: След пакета Великден: Кабинетът готви нови бонуси заради високите цени
Next: Забравена бележка от банкомат раздели мрежата, след като видяха сумата

Последни публикации

  • Получих дисциплинарна забележка, защото си тръгнах в 17:30 – края на работното ми време. Хартийката лежеше на бюрото ми, бяла и оскърбителна, сякаш лично ме обвиняваше в предателство.
  • Винаги съм изпращал част от заплатата си на родителите си. Това беше моето неписано задължение, кодексът, по който бях възпитан. Когато бях сам, беше лесно. Дори когато срещнах Мира, беше лесно. Но сега… сега всичко беше различно.
  • Имам едно непоклатимо правило, гравирано в основите на съществуването ми: никога не давам и не заемам пари на семейството. Това е принцип, изкован от болка и разочарование, които видях като дете; стена, която издигнах, за да защитя собствения си
  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
  • Леля ми Лилия, винаги е била моят идол. Тя беше онази жена, която успя да избяга от сивотата на квартала, в който двете с майка ми бяхме останали. Лилия се издигна, омъжи се за богат мъж и започна работа в една от онези компании, чиито имена се изписват със златни букви по лъскавите списания – световноизвестна луксозна марка.
  • Преместих се в къщата на покойния си баща, Стефан, веднага след погребението. Беше странно. Въздухът беше тежък, просмукан със спомени, които не усещах като свои. Стефан никога не беше топъл човек, по-скоро фигура
  • Винаги готвя. Това беше моята роля, моята функция, моята неизказана присъда. Аз бях Магдалена. За дъщеря си Деница и зет си Пламен аз бях не просто майка и тъща
  • Сърцето ми биеше в особен, приглушен ритъм – ритъмът на подредения живот. Бракът ми беше точно такъв, уреден. Договор между две семейства, скрепен с подписи и хладни усмивки
  • Напуснах дома си на осемнадесет. Точно в деня, в който получихме дипломите си, аз събрах сака си, докато тя, моята близначка Лилия
  • Съпругът ми, Асен, започна да остава до късно на работа. Вечерите се проточиха в тишина. Голямата ни къща, обикновено изпълнена с неговия мощен глас и смях, сега притихваше в очакване
  • Всеки уикенд. Като по часовник. Петък вечер Мартин започваше да стяга малките сакове. Двете ранички с динозаври за момчетата, резервни дрехи, любимите им играчки. Водеше децата при родителите си
  • Животът ми беше подреден. Като пенсиониран архитект, аз ценях структурата, тишината на сутрините и меката светлина, която падаше върху чертожната ми дъска, макар тя отдавна да служеше само за подреждане на книги
  • Качих се в самолета и видях бившия си шеф да седи до мен в икономична класа.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Получих дисциплинарна забележка, защото си тръгнах в 17:30 – края на работното ми време. Хартийката лежеше на бюрото ми, бяла и оскърбителна, сякаш лично ме обвиняваше в предателство.
  • Винаги съм изпращал част от заплатата си на родителите си. Това беше моето неписано задължение, кодексът, по който бях възпитан. Когато бях сам, беше лесно. Дори когато срещнах Мира, беше лесно. Но сега… сега всичко беше различно.
  • Имам едно непоклатимо правило, гравирано в основите на съществуването ми: никога не давам и не заемам пари на семейството. Това е принцип, изкован от болка и разочарование, които видях като дете; стена, която издигнах, за да защитя собствения си
  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.