Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Защо не трябва да изхвърляте пръстена от бутилката с олио -ще ни благодарите за този съвет
  • Новини

Защо не трябва да изхвърляте пръстена от бутилката с олио -ще ни благодарите за този съвет

Иван Димитров Пешев август 8, 2022
olioaapapch.jpg

Можете да намерите слънчогледово олио в пластмасова бутилка във всяка кухня. То е незаменим продукт както за пържене, така и за печене. Малко ястия се приготвят без дори капка растително масло. Със сигурност сте забелязали, че всяка бутилка от този продукт има пластмасова „запушалка“ с пръстен.

Обикновено, без дори да го забележим, премахваме това уплътнение с леко движение на ръката, за да отпушим бутилката. И тогава изпращаме ненужното парче пластмаса в кофата за боклук. Но се оказва, че този пръстен не е толкова безполезен.

Всяко слънчогледово олио в пластмасова бутилка има уплътнение с пръстен , което се намира под капачката. Този малък детайл поддържа бутилката запечатана, предотвратявайки разливането на олиото по време на транспортиране. За да отпушите бутилката, трябва да премахнете този пръстен.

Тогава гърлото на бутилката ще се отвори и олиото вече може да се използва. Но малко хора знаят, че ако оставите този малък пръстен, можете значително да намалите консумацията на растително масло . А това означава спестяване на пари, особено сега, когато цените на олиото са по-високи от всякога.

Нека започнем с малка предистория, която се превърна в легенда в маркетинговите среди. Имало едно време производител на паста за зъби, който трябвало спешно да увеличи продажбите, за да не понесе загуби. Но нито един от доказаните методи не помогнал: нито промоцията, нито рекламата успели да подобрят ситуацията.

И тогава се появил гений, който измислил прост трик. Той предложил да се направи дупката в тубата с паста за зъби по-голяма. Тогава всеки клиент несъзнателно изцеждал повече паста от обикновено. Съответно продуктът свършвал по-бързо и човекът тичал към магазина за нова туба паста за зъби.

Същата аналогия работи и при олиото. Колкото по-голяма е дупката в бутилката, толкова повече олио консумираме. И можете да надхитрите търговците, ако използвате пръстена под капачката на бутилката.

За да предотвратите изливането на олиото на голяма струя, използвайте въпросната запушалка с пръстен. Първо отворете капачката, но се опитайте да не я повредите. Непокътнатостта ѝ е важна за този експеримент. След това върнете капачката, но с пръстена надолу. Закрепете я по такъв начин, че да оставите малък отвор на гърлото на бутилката.

През тази дупка олиото ще тече на тънка струя и можете да спестите много продукт. Сега ще бъде много по-лесно да го разпределите в тигана, ако ще пържите нещо. Ще оцените този трик и при подправяне на салати. Просто е невъзможно да се прекали с олиото.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Голямо щастие в семейството на новия премиер на България
Next: Сега измивам мръсните фуги на плочките до блясък за няколко минути. Споделям метода, който намерих в едно старо списание

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
  • Имам невидимо увреждане, което ми пречи да стоя прав дълго време. Болестта нямаше сложно име, но беше като котва, хвърлена от краката ми директно към центъра на земята. Всеки ден беше битка с гравитацията
  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.