Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Защо не трябва да изхвърляте пръстена от бутилката с олио -ще ни благодарите за този съвет
  • Новини

Защо не трябва да изхвърляте пръстена от бутилката с олио -ще ни благодарите за този съвет

Иван Димитров Пешев април 7, 2022
kapackhakhka.jpg

Можете да споделите с приятели от тук:

Можете да намерите слънчогледово олио в пластмасова бутилка във всяка кухня. То е незаменим продукт както за пържене, така и за печене. Малко ястия се приготвят без дори капка растително масло. Със сигурност сте забелязали, че всяка бутилка от този продукт има пластмасова „запушалка“ с пръстен.

Обикновено, без дори да го забележим, премахваме това уплътнение с леко движение на ръката, за да отпушим бутилката. И тогава изпращаме ненужното парче пластмаса в кофата за боклук. Но се оказва, че този пръстен не е толкова безполезен.

Всяко слънчогледово олио в пластмасова бутилка има уплътнение с пръстен , което се намира под капачката. Този малък детайл поддържа бутилката запечатана, предотвратявайки разливането на олиото по време на транспортиране. За да отпушите бутилката, трябва да премахнете този пръстен.

Тогава гърлото на бутилката ще се отвори и олиото вече може да се използва. Но малко хора знаят, че ако оставите този малък пръстен, можете значително да намалите консумацията на растително масло . А това означава спестяване на пари, особено сега, когато цените на олиото са по-високи от всякога.

Нека започнем с малка предистория, която се превърна в легенда в маркетинговите среди. Имало едно време производител на паста за зъби, който трябвало спешно да увеличи продажбите, за да не понесе загуби.

Но нито един от доказаните методи не помогнал: нито промоцията, нито рекламата успели да подобрят ситуацията. И тогава се появил гений, който измислил прост трик. Той предложил да се направи дупката в тубата с паста за зъби по-голяма.

Тогава всеки клиент несъзнателно изцеждал повече паста от обикновено. Съответно продуктът свършвал по-бързо и човекът тичал към магазина за нова туба паста за зъби.

Същата аналогия работи и при олиото. Колкото по-голяма е дупката в бутилката, толкова повече олио консумираме. И можете да надхитрите търговците, ако използвате пръстена под капачката на бутилката.

За да предотвратите изливането на олиото на голяма струя, използвайте въпросната запушалка с пръстен. Първо отворете капачката, но се опитайте да не я повредите. Непокътнатостта ѝ е важна за този експеримент. След това върнете капачката, но с пръстена надолу. Закрепете я по такъв начин, че да оставите малък отвор на гърлото на бутилката.

През тази дупка олиото ще тече на тънка струя и можете да спестите много продукт. Сега ще бъде много по-лесно да го разпределите в тигана, ако ще пържите нещо. Ще оцените този трик и при подправяне на салати. Просто е невъзможно да се прекали с олиото!

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Previous: След пакета Великден: Кабинетът готви нови бонуси заради високите цени
Next: Забравена бележка от банкомат раздели мрежата, след като видяха сумата

Последни публикации

  • Андрей седеше до леглото, държейки ръката на Нина. Кожата ѝ беше тънка, почти прозрачна, а вените прозираха като сини реки по повърхността. В стаята витаеше тежката миризма на болница, примесена с уханието на изсъхващи цветя. Прозорецът беше отворен съвсем леко, пропускайки хладен юнски въздух, но той не успяваше да разсее задушаващата атмосфера на предстояща раздяла.
  • Годините се нижеха една след друга, всяка носеща със себе си нова порция надежда, последвана от безмилостно разочарование. Борбата с безплодието беше изтощителна, не само физически, но и емоционално
  • АВТОБУСЪТ БЕШЕ НА ОБИЧАЙНИЯ СИ ПЪТ, КОГАТО КУЧЕ ИЗСКОЧИ ОТНИЩОТО И ЗАПОЧНА ДА ТИЧА ДО НЕГО: ВСИЧКИ ОНЕМЯХА, КОГАТО РАЗБРАХА ПРИЧИНАТА 😱😱😱
  • Той ми каза да занеса цветя на непозната — но тя знаеше точно кой съм… и аз онемях.
  • Пътят към дома винаги е изпълнен с особено очакване, но този път усещането беше различно. Летях към непознатото, към първата среща с родителите на годеницата ми, Ева. В стомаха ми пърхаха пеперуди, смес от вълнение и лека тревога
  • Баща ми почина, а адвокатът му ме повика за четенето на завещанието — не очаквах нищо, но когато спомена една къща, за която никога не бях чувал… ОНЕМЯХ 😳😱😨
  • ИЗНЕСОХ Я ОТ ОГЪНЯ — И ТОГАВА ТЯ ПРОШЕПНА ИМЕ, КОЕТО МЕ СМРАЗИ… 😳😳😳
  • След незабравима седмица с децата на морето, тя дори не подозираше каква неприятна изненада я чака у дома. Слънцето на България беше оставило златни отблясъци по кожата ѝ, а смехът на малкия Любо и тийнейджърката Елица още кънтеше в ушите ѝ. Но еуфорията от почивката се изпари в миг, щом погледът ѝ падна върху гледката, която допреди дни изпълваше кухнята ѝ със светлина и простор.
  • Купих нов диван, но кучето ми започна да дере и гризе подлакътника… и когато разпрах плата, онемях от това, което видях вътре.
  • Д-р Велислава Кирилова се втурна към гишето на летището с надеждата, че няма да има дълга опашка. Сърцето ѝ биеше като обезумяло, а всяка секунда изглеждаше като вечност. Очите ѝ трескаво обхождаха огромната
  • Приказна сватба. Татяна си бе мечтала за този ден от дете. Представяше си го като най-щастливия, най-светлия момент в живота си, началото на вечността с мъжа, когото обича. Но още от сутринта, всичко започна да се разпада на малки, остри парчета.
  • Слънцето нахлуваше през прозореца на хотелската стая, рисувайки златни ивици по плюшените килими. На двадесет и две години, живеех сама в малък, уютен апартамент в сърцето на града, но въпреки независимостта си, родителите ми винаги бяха моята най-стабилна опора
  • Лидия се събуди в тишината на ранното утро, обгърната от необяснимо чувство на тревога. То беше като студен полъх, който пробягваше по гръбнака ѝ, предвестник на деня, който от години разкъсваше душата ѝ на парчета
  • Лена се наведе до просторната клетка, присвивайки очи от ослепителната светлина, която струеше през прозрачния покрив. Беше късен следобед, а слънцето, макар и вече клонящо към залез, все още изливаше златни лъчи
  • От дядо ти, Мишо, по наследство ти остана само една стара лодка… — изрече хладно чичо му, но когато Михаил се наведе да огледа трюма, намери нещо, което го вцепени… 😳😳😳 А вътре беше скрита папка с документи за крайморски имот…
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Андрей седеше до леглото, държейки ръката на Нина. Кожата ѝ беше тънка, почти прозрачна, а вените прозираха като сини реки по повърхността. В стаята витаеше тежката миризма на болница, примесена с уханието на изсъхващи цветя. Прозорецът беше отворен съвсем леко, пропускайки хладен юнски въздух, но той не успяваше да разсее задушаващата атмосфера на предстояща раздяла.
  • Годините се нижеха една след друга, всяка носеща със себе си нова порция надежда, последвана от безмилостно разочарование. Борбата с безплодието беше изтощителна, не само физически, но и емоционално
  • АВТОБУСЪТ БЕШЕ НА ОБИЧАЙНИЯ СИ ПЪТ, КОГАТО КУЧЕ ИЗСКОЧИ ОТНИЩОТО И ЗАПОЧНА ДА ТИЧА ДО НЕГО: ВСИЧКИ ОНЕМЯХА, КОГАТО РАЗБРАХА ПРИЧИНАТА 😱😱😱
  • Той ми каза да занеса цветя на непозната — но тя знаеше точно кой съм… и аз онемях.
  • Пътят към дома винаги е изпълнен с особено очакване, но този път усещането беше различно. Летях към непознатото, към първата среща с родителите на годеницата ми, Ева. В стомаха ми пърхаха пеперуди, смес от вълнение и лека тревога
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.