Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Защо нищо не знаем за плода, който бори рака? Ето го най-мощният антиканцероген на планетата
  • Новини

Защо нищо не знаем за плода, който бори рака? Ето го най-мощният антиканцероген на планетата

Иван Димитров Пешев февруари 11, 2022
Защо нищо не знаем за плода, който бори рака? Ето го най-мощният антиканцероген на планетата

Можете да споделите с приятели от тук:

Плод, който лекува рак и ефектът му е 10 000 пъти по-силен от химиотерапията. Те не искат да знаем, защото най-големите производители на лекарства вече няма да могат да продават ужасните си продукти …

Най-силният антиканцероген на тази планета. Гуанабана или плода от дървото гравиола- това е вълшебен продукт, който убива раковите клетки. Защо не знаем за това?

Защото има организации, заинтересовани от производството на синтетични варианти, което им позволява да правят страшно много пари. Сега можете да помогнете на ближните си, като им разкажете, че трябва да пият сок от гуанабана, за да предотвратят болестта. Той е приятен на вкус и неговото използване не води до ужасните последици от химиотерапията. Можете да посадите това дърво в двора. Всичките му части са полезни.

Гуанабана е нискостъблено дърво и не заема много място. То е известно като гравиола в Бразилия, гуанабана в Латинска Америка, и Soursop на английски език. Плодовете му са едри, сладки, консумират се сурови, използват се за производството на напитки, сладкиши и т.н. Интересът към това растение се свързва с неговите силни противоракови ефекти.

То притежава много други качества, но най-интересното нещо е въздействието му върху тумори. Това растение е с доказано лечебно действие върху рак от всички видове. Някои твърдят, че е полезно при всички форми на рак.

Смята се също така, че растението е и широкоспектърен антибиотик, има антигъбични и антипаразитни свойства, регулира кръвното налягане, действа като антидепресант, помага при стрес и нервни разстройства.

Източник на тази информация е един от най-големите производители на лекарства. От 1970 г. са направени повече от 20 лабораторни тестове, които показват, че екстрактът унищожава злокачествени клетки на 12 видове рак, включително дебелото черво, гърдата, простатата, белия дроб и панкреаса …

Съединенията на това дърво забавят растежа на раковите клетки 10 000 пъти по-ефективно от адриамицин (известно химиотерапевтично средство).

И което е още по-изненадващо – терапията с екстракт от гравиола унищожава само раковите клетки и не засяга здравите клетки.

Институт за медицински науки, L.L.C. 819 Н. Charles Street Baltimore, MD 1201.о

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Previous: БНБ: Ето какво ще стане с левовете ви банката след преминаването в евро
Next: Стефан Янев с извънредно изявление за пряка заплаха за националната ни сигурност

Последни публикации

  • Когато синът ми се ожени, не споменах, че съм наследила ранчото на съпруга си. Слава Богу, че не го направих.
  • Бях сама, седях на килима и пробвах булчинските си обувки пред огледалото. Роклята висеше наблизо в бялата си чанта за дрехи, като чисто и тихо обещание. След по-малко от две седмици щях да се омъжа за Даниел, мъжът, когото мислех, че познавам по-добре от всеки друг.
  • Миризмата на улицата влезе преди него. Когато прекоси стъклената врата, тишината в магазина беше абсолютна.
  • Съпругът ми Хавиер ме целуна по челото и го направи така, сякаш целият свят е подреден. Сякаш няма скрити чекмеджета. Сякаш няма заключени стаи в една къща, която уж познавам.
  • Когато отворих вратата на спалнята онази нощ, последното нещо, което очаквах, беше да открия живота си разбит върху собствените ни чаршафи.
  • В топла есенна утрин улицата пред дома на Мария гъмжеше от хора, цветя и музика. Дворът беше украсен с бугенвилии и хартиени знаменца, а над масите се носеше аромат на домашна храна, на печени подправки и сладост, която караше човек да си спомни детството.
  • Синът ми ме погледна без много топлина и каза:
  • Голямото фоайе на търговския център Аврора блестеше като дворец. Светлините се плъзгаха по мрамора, сякаш някой беше разлял течен златист блясък, а хората се движеха с онзи бавен самоуверен ритъм на богати посетители, които никога не бързат, защото времето сякаш им принадлежи.
  • Даниел се прибра, както винаги, с тежест в раменете и прах от чужди тревоги по униформата. Не беше само умората от двойната смяна. Беше онова усещане, че докато той пази чуждите врати, неговата собствена врата всеки ден се държи на една-единствена панта.
  • Имам четиринадесетгодишна дъщеря и за първи път в живота си се уча какво означава да стоиш на ръба между доверието и страха.
  • Влязох по-рано от работа с усещането, че денят още ме държи за гърлото. Якето ми беше на гърба, ключовете още в ръката, а мислите ми се блъскаха една в друга като недовършени обещания.
  • Чакалнята беше прекалено светла и плашещо тиха.
  • Лая притисна лицето си в якето ми, сякаш можеше да се скрие в плата и да изчезне от света. Вятърът се промъкваше през шевовете, бодеше ни по врата и по ръцете, а аз се преструвах, че не го усещам, защото детето ми гледаше очите ми и търсеше в тях нещо, което отдавна не бях сигурна, че притежавам.
  • Джулиан стоеше над списъка с покани така, сякаш държеше съдбата в ръцете си.
  • Тя ми се изсмя и ми каза, че дори да се родя отново, никога няма да мога да си позволя този костюм.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато синът ми се ожени, не споменах, че съм наследила ранчото на съпруга си. Слава Богу, че не го направих.
  • Бях сама, седях на килима и пробвах булчинските си обувки пред огледалото. Роклята висеше наблизо в бялата си чанта за дрехи, като чисто и тихо обещание. След по-малко от две седмици щях да се омъжа за Даниел, мъжът, когото мислех, че познавам по-добре от всеки друг.
  • Миризмата на улицата влезе преди него. Когато прекоси стъклената врата, тишината в магазина беше абсолютна.
  • Съпругът ми Хавиер ме целуна по челото и го направи така, сякаш целият свят е подреден. Сякаш няма скрити чекмеджета. Сякаш няма заключени стаи в една къща, която уж познавам.
  • Когато отворих вратата на спалнята онази нощ, последното нещо, което очаквах, беше да открия живота си разбит върху собствените ни чаршафи.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.