Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Защо нищо не знаем за плода, който бори рака? Ето го най-мощният антиканцероген на планетата
  • Новини

Защо нищо не знаем за плода, който бори рака? Ето го най-мощният антиканцероген на планетата

Иван Димитров Пешев февруари 11, 2022
Защо нищо не знаем за плода, който бори рака? Ето го най-мощният антиканцероген на планетата

Можете да споделите с приятели от тук:

Плод, който лекува рак и ефектът му е 10 000 пъти по-силен от химиотерапията. Те не искат да знаем, защото най-големите производители на лекарства вече няма да могат да продават ужасните си продукти …

Най-силният антиканцероген на тази планета. Гуанабана или плода от дървото гравиола- това е вълшебен продукт, който убива раковите клетки. Защо не знаем за това?

Защото има организации, заинтересовани от производството на синтетични варианти, което им позволява да правят страшно много пари. Сега можете да помогнете на ближните си, като им разкажете, че трябва да пият сок от гуанабана, за да предотвратят болестта. Той е приятен на вкус и неговото използване не води до ужасните последици от химиотерапията. Можете да посадите това дърво в двора. Всичките му части са полезни.

Гуанабана е нискостъблено дърво и не заема много място. То е известно като гравиола в Бразилия, гуанабана в Латинска Америка, и Soursop на английски език. Плодовете му са едри, сладки, консумират се сурови, използват се за производството на напитки, сладкиши и т.н. Интересът към това растение се свързва с неговите силни противоракови ефекти.

То притежава много други качества, но най-интересното нещо е въздействието му върху тумори. Това растение е с доказано лечебно действие върху рак от всички видове. Някои твърдят, че е полезно при всички форми на рак.

Смята се също така, че растението е и широкоспектърен антибиотик, има антигъбични и антипаразитни свойства, регулира кръвното налягане, действа като антидепресант, помага при стрес и нервни разстройства.

Източник на тази информация е един от най-големите производители на лекарства. От 1970 г. са направени повече от 20 лабораторни тестове, които показват, че екстрактът унищожава злокачествени клетки на 12 видове рак, включително дебелото черво, гърдата, простатата, белия дроб и панкреаса …

Съединенията на това дърво забавят растежа на раковите клетки 10 000 пъти по-ефективно от адриамицин (известно химиотерапевтично средство).

И което е още по-изненадващо – терапията с екстракт от гравиола унищожава само раковите клетки и не засяга здравите клетки.

Институт за медицински науки, L.L.C. 819 Н. Charles Street Baltimore, MD 1201.о

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Previous: БНБ: Ето какво ще стане с левовете ви банката след преминаването в евро
Next: Стефан Янев с извънредно изявление за пряка заплаха за националната ни сигурност

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
  • Бях в самолет, седнала до прозореца, когато машината попадна в турбуленция. Не леко поклащане, а такова, което те кара да преосмислиш всичките си житейски избори. Корпусът на самолета изстена като ранен звяр
  • Всяка година семейството ми планира пътуване. Откакто се помня, това е ритуал – седмица, в която трябва да сме заедно, да се преструваме на идеалното семейство от реклама за зърнена закуска. И всяка година
  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.