Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Защо нищо не знаем за плода, който бори рака? Ето го най-мощният антиканцероген на планетата
  • Новини

Защо нищо не знаем за плода, който бори рака? Ето го най-мощният антиканцероген на планетата

Иван Димитров Пешев февруари 11, 2022
Защо нищо не знаем за плода, който бори рака? Ето го най-мощният антиканцероген на планетата

Плод, който лекува рак и ефектът му е 10 000 пъти по-силен от химиотерапията. Те не искат да знаем, защото най-големите производители на лекарства вече няма да могат да продават ужасните си продукти …

Най-силният антиканцероген на тази планета. Гуанабана или плода от дървото гравиола- това е вълшебен продукт, който убива раковите клетки. Защо не знаем за това?

Защото има организации, заинтересовани от производството на синтетични варианти, което им позволява да правят страшно много пари. Сега можете да помогнете на ближните си, като им разкажете, че трябва да пият сок от гуанабана, за да предотвратят болестта. Той е приятен на вкус и неговото използване не води до ужасните последици от химиотерапията. Можете да посадите това дърво в двора. Всичките му части са полезни.

Гуанабана е нискостъблено дърво и не заема много място. То е известно като гравиола в Бразилия, гуанабана в Латинска Америка, и Soursop на английски език. Плодовете му са едри, сладки, консумират се сурови, използват се за производството на напитки, сладкиши и т.н. Интересът към това растение се свързва с неговите силни противоракови ефекти.

То притежава много други качества, но най-интересното нещо е въздействието му върху тумори. Това растение е с доказано лечебно действие върху рак от всички видове. Някои твърдят, че е полезно при всички форми на рак.

Смята се също така, че растението е и широкоспектърен антибиотик, има антигъбични и антипаразитни свойства, регулира кръвното налягане, действа като антидепресант, помага при стрес и нервни разстройства.

Източник на тази информация е един от най-големите производители на лекарства. От 1970 г. са направени повече от 20 лабораторни тестове, които показват, че екстрактът унищожава злокачествени клетки на 12 видове рак, включително дебелото черво, гърдата, простатата, белия дроб и панкреаса …

Съединенията на това дърво забавят растежа на раковите клетки 10 000 пъти по-ефективно от адриамицин (известно химиотерапевтично средство).

И което е още по-изненадващо – терапията с екстракт от гравиола унищожава само раковите клетки и не засяга здравите клетки.

Институт за медицински науки, L.L.C. 819 Н. Charles Street Baltimore, MD 1201.о

НЕВЕРОЯТНИ ОФЕРТИ ПОДБРАНИ ЗА ВАС

Continue Reading

Previous: 75-годишна жена роди, бащата е на 80 години
Next: Линда Петкова направи емоционална изповед за Кирил Петков и България пред канадска медия

Последни публикации

  • Тази мисъл беше като постоянен, нисък тътен в съзнанието ми, докато стоях под сивия, навъсен чадър на небето, слушайки как буците пръст удрят по капака на евтиния ковчег. Дъждът беше ситен, но пронизващ, точно като скръбта
  • Нямахме много пари. Тази фраза беше като приспивна песен в нашия дом, повтаряна толкова често, че почти беше изгубила смисъла си, превръщайки се в обикновен фонов шум. Но мракът беше реален.
  • Звучи просто, нали? Като изречение, което казваш на колега, докато чакаш асансьора. Но зад тези четири думи се криеше истинска одисея
  • Нашата бавачка е невероятна с момичетата ни. Диана. Дори името ѝ звучеше меко, успокояващо. Помогна ми толкова много през последните, тежки месеци от бременността ми с Мила, а след раждането беше буквално моят спасителен пояс
  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
  • Веднъж бившият ми шеф ми се обади и започна да ми се кара, че не съм подготвила някакви документи и материали. Помислих, че е набрал грешен номер, и му казах: ‘Напуснах преди два месеца.’
  • Издържах. Това беше думата, която определяше живота ми. Не „живеех“, не „обичах“, а „издържах“. Десет години. Една декада от мълчание, студени вечери и натрапчивия, сладникав аромат на чужд парфюм, просмукан в ризите на Мартин. Десет години, в които се бях превърнала в пазител на една фасада – фасадата на „стабилното семейство“.
  • Беше влажно и горещо лято, от онези, в които асфалтът лепне по сандалите, а въздухът стои неподвижен, тежък от миризма на липи и прах. Бях на пет. Пет години са странна възраст – достатъчно голям, за да разбираш тона на гласовете
  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
  • Думите пулсираха в съзнанието ми в ритъма на болничния монитор, който тихо отчиташе ударите на собственото ми сърце. Изтощена съм. Това не беше обикновена умора
  • Празнотата, която остави, беше по-дълбока от гроб. Беше тишина там, където преди имаше смях. Беше студена страна на леглото. Беше стол, който оставаше празен на вечеря. Децата, Мартин и Дария, бяха твърде малки
  • След като синът ми се роди, казах на родителите си, че съм избрала името Кристиян.
  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
  • Получих дисциплинарна забележка, защото си тръгнах в 17:30 – края на работното ми време. Хартийката лежеше на бюрото ми, бяла и оскърбителна, сякаш лично ме обвиняваше в предателство.
  • Винаги съм изпращал част от заплатата си на родителите си. Това беше моето неписано задължение, кодексът, по който бях възпитан. Когато бях сам, беше лесно. Дори когато срещнах Мира, беше лесно. Но сега… сега всичко беше различно.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Тази мисъл беше като постоянен, нисък тътен в съзнанието ми, докато стоях под сивия, навъсен чадър на небето, слушайки как буците пръст удрят по капака на евтиния ковчег. Дъждът беше ситен, но пронизващ, точно като скръбта
  • Нямахме много пари. Тази фраза беше като приспивна песен в нашия дом, повтаряна толкова често, че почти беше изгубила смисъла си, превръщайки се в обикновен фонов шум. Но мракът беше реален.
  • Звучи просто, нали? Като изречение, което казваш на колега, докато чакаш асансьора. Но зад тези четири думи се криеше истинска одисея
  • Нашата бавачка е невероятна с момичетата ни. Диана. Дори името ѝ звучеше меко, успокояващо. Помогна ми толкова много през последните, тежки месеци от бременността ми с Мила, а след раждането беше буквално моят спасителен пояс
  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.