Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Защо спрях да помагам на хората
  • Новини

Защо спрях да помагам на хората

Иван Димитров Пешев януари 11, 2024
dfgbbgfbfgbfvvvv.png

„Майка ми ме учеше никога да не давам излишни съвети, нито да помагам на хората,
ако не са  поискали. Мислех си, че тя просто е студен човек. С времето обаче започнах да осъзнавам, че е права. Майка ми е един
от най-добрите хора на света.“

 

Това пише блогърът
CamMi Pham и изброява три правила, които можем да спазваме, когато помагаме на
хората.

1. Спрете да помагате на хора, които не го заслужават

Навремето разни хора ме канеха на кафе, за да почерпят идеи за бизнеса си. Но
хора с милиони долари в банковите си сметки не би трябвало да използват опита
ми безплатно, особено ако дори не си правят труда да ми платят чая. Не е приемливо!

 

Те не разбират, че имам нужда от пари, за да храня семейството си и да плащам
сметките си. Не разбират, че имам срокове в работата. Дори не им минава през ума,
че за да компенсирам за времето, прекарано с тях, трябва да работя до два през
нощта.

 

Ако наистина мислят, че времето ми не струва нищо, аз нямам време за тях.

Ако хората не ги е грижа за вас, не им помагайте. Те не заслужават помощта ви.

Хората винаги ще се опитват да използват, ако им позволите. Нямате време да помогнете
на всички. Помагайте само на хората, които наистина го заслужават.

 

2. Спрете да помагате на хора, които не оценяват вашата помощ

Най-голямата ми слабост е, че обичам да помагам на хората. Помагам на хората,
без значение дали са ме помолили, или не. Но човек не знае кога този начин на
мислене може да му навреди.

 

Един от бившите ми клиенти имаше проблем. С екипа ми прекарахме няколко дни да
анализираме всякакви данни, за да разберем какъв е проблемът. Това всъщност не
беше част от работата ни, тъй че не му поискахме пари за това. Резултатът беше,
че открихме сериозни пропуски в бизнес модела и стратегията на компанията. Но
щом показахме на клиента какво сме открили, той на момента ни уволни.

Направихме този анализ от съчувствие към клиента. Но му казахме нещо, което не
искаше да чуе и в крайна сметка в крайна сметка да ни намрази за това, че даваме
професионалното си мнение.

 

Най-лесният начин да превърнеш един приятел във враг е да му дадете съвет, който
не иска да чуе.

Когато предложа помощ на някого, наистина искам да помогна. Но често хората не
са готови да приемат помощта. Това е окей.

 

3. Спрете да помагате на хората, освен ако не сте 100 процента сигурни, че ще
се справите със задачата

Преди няколко години родителите ми бяха извън страната и ме помолиха да се грижа
за къщата им.

 

Съгласих се, въпреки че нямах представа как да поливам цветята.
На някои водата им беше в повече, на други не им стигаше. Когато родителите ми
се върнаха, всички растения бяха умрели. Ако не ме бяха помолили за помощ, някой,
който умее да поддържа къща, щеше да го прави и цветята на баша ми щяха да са
живи. Оттогава родителите не ми позволяват да се докосвам до растенията повече.

 

Ако не разполагате с нужните умения или време да помогнете на някого, можете
да му причините повече вреда, отколкото полза, ако се съгласите.

Да предложите помощ, когато не сте сигурни, че ще можете да справите, не е добро
решение.

 

Това само ще лиши хората от възможността да намерят по-подходящ кандидат.
Може да звучи странно, но вашата доброта понякога може да навреди на хората.

Един от най-добрите начини да разрушите връзката си някого е да предложите помощ,
която не можете да предоставите.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Извънредно! Балканите се люлеят, земетресения от двете страни на България
Next: Новите пенсии вече са ясни – ето как да сметнете своята

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.