Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • За всички пенсионери: Вижте с колко скачат пенсиите, ако се промени швейцарското правило
  • Новини

За всички пенсионери: Вижте с колко скачат пенсиите, ако се промени швейцарското правило

Иван Димитров Пешев ноември 28, 2022
saskcaskcakskhaskt.jpg

Министерството на труда и социалната политика е против предложението на „Продължаваме промяната“ за промени в Кодекса за социално осигуряване, което предвиждат да се актуализира сегашният механизъм за осъвременяване на пенсиите или т. нар. швейцарско правило. Това се казва в становище на министерството по проектозакона, пише pariteni.bg.

Според сегашния вариант всяка година от 1 юли пенсиите у нас се осъвременяват с процент равен на половината от ръста на осигурителния доход и половината от увеличението на индекса на потребителските цени или просто на инфлацията. Според депутатите от ПП швейцарското правило е подходящо за държави, чиито икономики вече са постигнали висок етап на развитите и наблюдават сравнително ниски размери на увеличение на доходите и инфлацията.

Тъй като вече отпуснатите пенсии са били осъвременявани само с 50% от ръста на осигурителния доход, а в някои години правилото не се е прилагало, се е натрупало сериозно разминаване и изоставане на по-отдавна отпуснатите пенсии, пише в мотивите към законопроекта.

Според тях с направеното преизчисление от 1 октомври разликата, дължаща се на осигурителния доход, между старите и новите пенсии е била премахната.
Затова от „Продължаваме промяната“ предлагат пенсиите, отпуснати до 31 декември на предходната година, да се осъвременяват от 1 юли с целия процент на ръста на инфлацията или на осигурителния доход, в зависимост от това кой от двата е по-голям.

Не изпускай тези оферти:

„Съгласно информация на НОИ в последния вариант на средносрочната бюджетна прогноза от 15 октомври 2022 г. са предвидени средства за осъвременяване на пенсиите с 12% през 2023 г., с 8,6% през 2024 г. и с 6,2 на сто през 2025 г. Ако предложената промяна бъде приета и при заложените в прогнозата ръст на средния осигурителен доход с 11,2 за 2022 г, с 10,8% за 2023 г. и 9,2% за 2024 г. и ниво на инфлацията от 12,7% за тази, 6,4% за 2023 г. и 3,2% за 2024 г. то увеличението на пенсиите от 1 юли трябва да бъде:

12,7% за 2023 г., което е 100% от индекса на потребителските цени за 2022 г.

10,8% за 2024 г., което е 100% от нарастването на осигурителния доход през 2023 г.

9,2% за 2025 г., което е 100% от нарастването на осигурителния доход през 2024 г.

На база на тези параметри необходимите допълнителни средства над предвидените в средносрочната бюджетна прогноза за периода 2023-2025 г. се очаква да бъдат 54,7 млн. лева за следващата година, 339,3 млн. лева за 2024 г. и 925,4 млн. лева за 2025 г., се казва в становището на социалното министерство.

Според ведомството предложената от „Продължаваме промяната“ промяна в начина на увеличаване на пенсиите не е финансово осигурена.

Източник: https://www.marica.bg/

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Трагедия: Откриха тялото на издирваната българка на остров Иския
Next: Жестока болка: Ето какво се случи на Лили след Фермата

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.