Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • За миналия декември сметката ми за ток бе 110 лв., а за този е 480 лв.
  • Новини

За миналия декември сметката ми за ток бе 110 лв., а за този е 480 лв.

Иван Димитров Пешев януари 15, 2024
dfvsdfvsdgfdhfghf.png

Започва ли новата година с по-високи сметки за ток? Според част от потребителите фактурите за електричество са драстично по-високи от тези за същия период преди година.

Сигналите идват от различни точки на страната, които се покриват от различните ЕРП-та. Според хората сметките им са се увеличили с поне 50%. Цената на тока обаче не се е променяла от 1-ви юли миналата година и се контролира строго от КЕВР. За това част от потребителите обвиниха новите си електромери.

Боян Миланов живее в Самоков. Отоплява къщата си на пелети, топлата вода също идва от там.

„За миналия декември сметката ми е 90 или 110 лева, за този декември 480. Разликата е огромна. Нищо не сме променяли в нашето домакинство“, споделя той пред Нова телевизия.

Той твърди, че неговата сметка, но и тези на съседите му в последно време са чувствително по-големи.

„Откакто са сменени нашите електромери с електронните, сметките ни са различни“, отбелязва Боян.

Христо Димов е от Горна Оряховица. Топли се на климатик. И неговите изчисления показват увеличение.

„Може би е двойно разликата. Предния месец имахме 120, сега 260 лева. Едно и също консумираме. Двама души сме с жена ми, а консумацията голяма“, споделя той.

И за да може да остане от пенсията и за храна, се налагат лишения. „Лишаваме се от топлина. И водата е много скъпа“, допълва Димов.

От компаниите, доставчици на електричество обясниха, че по-големите сметки идват, тъй като все повече домакинства са избрали да се отопляват с електричество. И, че консумацията на ток през зимата нараства със 70%. Ако се сравняват едни и същи периоди в различни години трябва да се вземе предвид и увеличението на цената от юли. Важно е да се обърне внимание и на уредите, които използваме и колко добре е изолирано жилището ни. Възможно е, ако има съмнения, електромерът да бъде проверен. От асоциация „Активни потребители“ напомнят, че това може да не е безплатно.

„Има много ясна процедура – човек може да пусне искане до дружеството за такава проверка, съответно електромерът може да се смени с временен и този да се даде за изпитване в лаборатория, но ако се окаже, че сигналът не е основателен, ние трябва да платим цената“, обясни Богомил Николов.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Истина е новината за европейската и световна шампионка – Станка Златева: Казвам Ви
Next: Безработен програмист: От 2 месеца си търся работа, заплата от 4000 лв. ме устройва

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.