Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • За първи път виждаме такова нещо по морето – туристите в шок
  • Новини

За първи път виждаме такова нещо по морето – туристите в шок

Иван Димитров Пешев август 6, 2023
zashrehdhdfhdf.png

Вчера сутринта интересно събитие озадачи туристите по нашето Черноморие

Гъста крайбрежна мъгла е имало в Обзор, къмпинг „Градина“, Варна.

Много от плажуващите коментират, че никога не са виждали подобно явление. Видимостта на брега е била под 100 м.

Морската (или крайбрежна) мъгла e метеорологично явление, което се дължи на температурната разлика между сушата и морето.

Сутрин слънцето нагрява сушата и топлият влажен въздух над нея се издухва над хладното море от крайбрежния вятър. Тъй като повърхността на морето е все още сравнително студена, тя охлажда въздуха точно над нея, което го кара да се сгъстява и да създава мъгла.

С настъпването на утрото слънцето обикновено „изгаря“ морската мъгла доста бързо, като понякога оставя мъгла в закътани заливи.

Това явление рядко се среща по нашите географски ширини, но е познато по бреговете на Турция, Испания, Великобритания, САЩ и др. Мъглата вероятно е възникнала заради рязкото понижение на температурата на морската вода преди дни – тогава по Черноморието тя изстина до 9 градуса и все още не може да достигне обичайните за началото на август стойности.

В края на юли националната метеорологична служба съобщи за рядко явление по Черноморието, наречено upwelling. То се получава при рязко понижение на температурата на морската вода. Сутринта на 24 юли по българско крайбрежие морската вода е била с температура между 23° и 26°, като до обяд на север от нос Калиакра до Дуранкулак тя се е понижила до 9-10°, в района на Шкорпиловци до 17°.

Явлението „upwelling“ (ъпуелинг) представлява „издигане на дълбоководни студени води в шелфовата зона близо до бреговете от дълбочина 300–500 м към водната повърхност, вследствие продължително действие на вятър с посока от брега към морето, както и при сгонни явления, възникващи при продължителни южни, югозападни и югоизточни ветрове”.

Температурата на водата в близост до брега се понижава, солеността й се увеличава, както и разтворения кислород и биогенните елементи. Движението на водната маса в дълбочина, възникващо при споменатите условия, се извърша по спиралата на Екман, като отклонението на потока в северното полукълбо е надясно, поради действащата сила на Кориолис, поясниха тогава метеоролозите.

Continue Reading

Previous: Мощни бури удариха тези райони на България, страшни ВИДЕА запечатаха стихиите
Next: От 3 литра мляко правя 1 кг домашно сирене: без закваска и лимонтузу, яде се след 4 часа

Последни публикации

  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
  • Получих дисциплинарна забележка, защото си тръгнах в 17:30 – края на работното ми време. Хартийката лежеше на бюрото ми, бяла и оскърбителна, сякаш лично ме обвиняваше в предателство.
  • Винаги съм изпращал част от заплатата си на родителите си. Това беше моето неписано задължение, кодексът, по който бях възпитан. Когато бях сам, беше лесно. Дори когато срещнах Мира, беше лесно. Но сега… сега всичко беше различно.
  • Имам едно непоклатимо правило, гравирано в основите на съществуването ми: никога не давам и не заемам пари на семейството. Това е принцип, изкован от болка и разочарование, които видях като дете; стена, която издигнах, за да защитя собствения си
  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
  • Леля ми Лилия, винаги е била моят идол. Тя беше онази жена, която успя да избяга от сивотата на квартала, в който двете с майка ми бяхме останали. Лилия се издигна, омъжи се за богат мъж и започна работа в една от онези компании, чиито имена се изписват със златни букви по лъскавите списания – световноизвестна луксозна марка.
  • Преместих се в къщата на покойния си баща, Стефан, веднага след погребението. Беше странно. Въздухът беше тежък, просмукан със спомени, които не усещах като свои. Стефан никога не беше топъл човек, по-скоро фигура
  • Винаги готвя. Това беше моята роля, моята функция, моята неизказана присъда. Аз бях Магдалена. За дъщеря си Деница и зет си Пламен аз бях не просто майка и тъща
  • Сърцето ми биеше в особен, приглушен ритъм – ритъмът на подредения живот. Бракът ми беше точно такъв, уреден. Договор между две семейства, скрепен с подписи и хладни усмивки
  • Напуснах дома си на осемнадесет. Точно в деня, в който получихме дипломите си, аз събрах сака си, докато тя, моята близначка Лилия
  • Съпругът ми, Асен, започна да остава до късно на работа. Вечерите се проточиха в тишина. Голямата ни къща, обикновено изпълнена с неговия мощен глас и смях, сега притихваше в очакване
  • Всеки уикенд. Като по часовник. Петък вечер Мартин започваше да стяга малките сакове. Двете ранички с динозаври за момчетата, резервни дрехи, любимите им играчки. Водеше децата при родителите си
  • Животът ми беше подреден. Като пенсиониран архитект, аз ценях структурата, тишината на сутрините и меката светлина, която падаше върху чертожната ми дъска, макар тя отдавна да служеше само за подреждане на книги
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
  • Получих дисциплинарна забележка, защото си тръгнах в 17:30 – края на работното ми време. Хартийката лежеше на бюрото ми, бяла и оскърбителна, сякаш лично ме обвиняваше в предателство.
  • Винаги съм изпращал част от заплатата си на родителите си. Това беше моето неписано задължение, кодексът, по който бях възпитан. Когато бях сам, беше лесно. Дори когато срещнах Мира, беше лесно. Но сега… сега всичко беше различно.
  • Имам едно непоклатимо правило, гравирано в основите на съществуването ми: никога не давам и не заемам пари на семейството. Това е принцип, изкован от болка и разочарование, които видях като дете; стена, която издигнах, за да защитя собствения си
  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.