Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • За това се мълчи: Ето защо ликвидираха Денис Киреев от украинската делегация
  • Новини

За това се мълчи: Ето защо ликвидираха Денис Киреев от украинската делегация

Иван Димитров Пешев март 7, 2022
likvidiifa.jpg

Можете да споделите с приятели от тук:

В украински медии се появи информация, че ликвидираният днес от СБУ Денис Киреев, член на делегацията за преговори с Русия, е предложил да бъдат предадени видни националисти и радикали, за да бъдат спасени Киев, Мариупол, Харков и други градове от унищожение.

Според друга информация той е искал да премине на страната на Русия и да свидетелства за престъпленията на режима в Украйна.

Заради това той е бил екзекутиран от Службата за сигурност на Украйна. Преди това Киреев работил в много от корпорациите на Клюев, както и в екипа на Янукович. Той оставя след себе си жена и три деца.

СБУ ликвидираха член на преговорната група на Украйна СНИМКА 18

Най-важното което трябва да се разбере тук, е че това убийство е сигнал към Зеленски и хората около него. Тя трябва да запомнят, че всякакви договорености в Беларусия няма да се считат за легитимни, ако не са по вкуса на крайните радикали, които искат продължаване на войната независимо на каква цена. Това коментират опозиционни украински медии.

Те припомнят също така, че именно десните националисти в Мариупол днес прекъснаха евакуацията на цивилното население и няма как да се организира хуманитарен конвой. Пак те са взривили близо до Киеев железопътни релси, за да се предотврати извеждането на цивилни от обсадената столица.

Според анализатора Антон Бредихин в Украйна е започнало „прочистване“ както на екипа на президента Владимир Зеленски, така и на целия украински елит.

„Те стрелят, и затварят, и задържат – всичко това е там, в края на краищата Шуфрич вече беше задържан…“ – казва политологът.

Той смята, че истерията в Украйна расте, а Зеленски не контролира ситуацията в страната като цяло – той не контролира армията и СБУ. Заради всичко това в страната възниква паника, която провокира „разстрели“ на всички, които биха могли да повлияят на политическия процес в Украйна в бъдеще, пише Блиц.

„В резултат на това възникна паника, по време на която се стрелят всички, които биха могли в една или друга степен да повлияят на по-нататъшния политически процес в Украйна. С развитието на тази ситуация все повече участници в украинския политически процес ще да бъдат ликвидирани“, заключава експертът.

Всички тези процеси могат да торпилират третия кръг от преговорите, тъй като ще поставят под съмнение способността на украинската делегация да изпълни споразуменията.

Поради това е възможно да се навлезе в продължителен етап на конфликта, от който няма изход чрез преговори.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Previous: Зрителка полудя след Стани богат от снощи: Скандално! Тъп народ!
Next: Полша рязко промени позицията си

Последни публикации

  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
  • Веднъж бившият ми шеф ми се обади и започна да ми се кара, че не съм подготвила някакви документи и материали. Помислих, че е набрал грешен номер, и му казах: ‘Напуснах преди два месеца.’
  • Издържах. Това беше думата, която определяше живота ми. Не „живеех“, не „обичах“, а „издържах“. Десет години. Една декада от мълчание, студени вечери и натрапчивия, сладникав аромат на чужд парфюм, просмукан в ризите на Мартин. Десет години, в които се бях превърнала в пазител на една фасада – фасадата на „стабилното семейство“.
  • Беше влажно и горещо лято, от онези, в които асфалтът лепне по сандалите, а въздухът стои неподвижен, тежък от миризма на липи и прах. Бях на пет. Пет години са странна възраст – достатъчно голям, за да разбираш тона на гласовете
  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
  • Думите пулсираха в съзнанието ми в ритъма на болничния монитор, който тихо отчиташе ударите на собственото ми сърце. Изтощена съм. Това не беше обикновена умора
  • Празнотата, която остави, беше по-дълбока от гроб. Беше тишина там, където преди имаше смях. Беше студена страна на леглото. Беше стол, който оставаше празен на вечеря. Децата, Мартин и Дария, бяха твърде малки
  • След като синът ми се роди, казах на родителите си, че съм избрала името Кристиян.
  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
  • Получих дисциплинарна забележка, защото си тръгнах в 17:30 – края на работното ми време. Хартийката лежеше на бюрото ми, бяла и оскърбителна, сякаш лично ме обвиняваше в предателство.
  • Винаги съм изпращал част от заплатата си на родителите си. Това беше моето неписано задължение, кодексът, по който бях възпитан. Когато бях сам, беше лесно. Дори когато срещнах Мира, беше лесно. Но сега… сега всичко беше различно.
  • Имам едно непоклатимо правило, гравирано в основите на съществуването ми: никога не давам и не заемам пари на семейството. Това е принцип, изкован от болка и разочарование, които видях като дете; стена, която издигнах, за да защитя собствения си
  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
  • Веднъж бившият ми шеф ми се обади и започна да ми се кара, че не съм подготвила някакви документи и материали. Помислих, че е набрал грешен номер, и му казах: ‘Напуснах преди два месеца.’
  • Издържах. Това беше думата, която определяше живота ми. Не „живеех“, не „обичах“, а „издържах“. Десет години. Една декада от мълчание, студени вечери и натрапчивия, сладникав аромат на чужд парфюм, просмукан в ризите на Мартин. Десет години, в които се бях превърнала в пазител на една фасада – фасадата на „стабилното семейство“.
  • Беше влажно и горещо лято, от онези, в които асфалтът лепне по сандалите, а въздухът стои неподвижен, тежък от миризма на липи и прах. Бях на пет. Пет години са странна възраст – достатъчно голям, за да разбираш тона на гласовете
  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.