Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Зверство! Благоевградчанка застина на място! Чу изстрели в района на Джамията и онемя от гледката пред очите си
  • Новини

Зверство! Благоевградчанка застина на място! Чу изстрели в района на Джамията и онемя от гледката пред очите си

Иван Димитров Пешев септември 17, 2022
policiasciasiciassss.jpg

Благоевградчанка вдигна на крак дежурните полицейски екипи снощи, малко преди полунощ. Силно притеснена жената съобщила, че около 23.15 часа чула изстрели от неизвестна посока, а минути по-късно видяла и жертвата на стрелбата.

Това било куче, което стенело простреляно, съобщава Struma

За броени минути кучето издъхнало. На място пристигнали полицаи, които направили оглед, кучето е с неустановен все още собственик. Стрелецът се издирва. Образувано е досъдебно производство за проявената жестокост към животното.

Още криминални:

Не изпускай тези оферти:

Все повече нови данни излизат за разследването на случая „Семерджиев“. „Разследването е в много напреднала фаза въз основа на това, че в първите дни бяха събрани всички възможни доказателства, които към момента са подложени на съответните експертни изследвания.

Надявам се след окончателните заключения на вещите лица и експертите да имаме бърз финал на това досъдебно производство“, коментира зам.-директорът на НСлС Ясен Тодоров в „Денят ON AIR“.

Той добави, че се надява в срок до 4 месеца от катастрофата разследването да е приключило. По думите му се очаква да има и трето досъдебно производство за бизнеса на Семерджиев. Има данни за документни и данъчни престъпления и пране на пари.

„Министърът на вътрешните работи говори политически. Аз съм магистрат, не мога да правя политически изказвания. Аз боравя с доказани факти. Аз не мога да потвърдя думите на министъра на вътрешните работи за полицаи, които са помагали на Семерджиев.

Ние имаме безспорно установено, че една служителка е помагала на обвиняемия. Това е публично известно“, каза Тодоров пред Bulgaria ON AIR.

Гостът призова политиците да деформализират наказателния процес и да осъвременят Наказателния кодекс и отбеляза, че закриването на специализираното правосъдие е било огромна грешка.

Още криминално:

Софийска районна прокуратура привлече към наказателна отговорност 35-годишен мъж, нанесъл телесна повреда на жена.

На 12.09.2022 г. около 11,00 часа, пред магазин в ж.к. „Връбница“ в София, обвиняемият Р.Ц. причинил средна телесна повреда на М.Г., като я повдигнал я и я хвърлил по стълбището на магазина. Жената паднала на земята и си ударила ръката.

Р.Ц. е осъждан. Предвид възможността да извърши друго престъпление, прокурор е постановил задържането му за срок до 72 часа.

Предстои да бъде внесено искане в съда за разглеждане на дело за вземане на мярка за неотклонение „задържане под стража“ спрямо обвиняемия.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Гец напълно забравен, няма кой да му направи помен
Next: Сънародници разказват, всичко започна с тътен от недрата! Силно земетресение в Гърция!

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
  • Майка ми ми каза, че има нова връзка — десет години след като загуби баща ми. Десет години. Цяло десетилетие на тишина в къщата, която някога ехтеше от смеха му. Десет години, в които я гледах как бавно се свива в себе си
  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
  • Почерпих се с място до прозореца с повече място за краката. Беше мой малък ритуал, мълчалива награда след поредната успешно сключена сделка. Полетът беше кратък, но тези няколко сантиметра допълнително пространство бяха символ
  • Въздухът в колата беше застоял и леко топъл, просмукан от умората на дългия път и сладкия аромат на забравени в жабката бонбони. Дванайсет часа шофиране бяха изцедили и последната капка енергия от мен и съпруга ми, Димитър
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.