Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Звънете незабавно, ако го видите! МВР издирва това момче за убийството на Ангел
  • Новини

Звънете незабавно, ако го видите! МВР издирва това момче за убийството на Ангел

Иван Димитров Пешев октомври 1, 2023
fasgeherhfghfghgf.png

Убийството е заради момиче, станало е пред очите му

Полицаите са мобилизирани, за да издирват 18-годишния Никола Райчев от Пазарджик, който снощи малко след 18,45 ч. е намушкал с нож 21-годишния Ангел Здравков. Момчето издъхна вследствие на кръвозагуба на път за болницата в града.

По непотвърдена информация Никола, който учел в местната гимназия по механотехника, след тежкото престъпление е взел колата на родителите си и отпрашил извън града. Има предположения, че се крие някъде в Пловдивско, в района на Родопите.

Райчев е тренирал бокс, твърдят негови познати. Бил сприхав и често налитал да се бие. Държал се лошо с момичетата и често създавал проблеми в училище. Веднага след убийството той е блокирал достъпа до профилите си в социалните мрежи.

Трагедията се разигра в пазарджишкия квартал „Запад“, където Ангел и бившата приятелка на Никола – Дарина Б., се разхождали. 12-класникът се появил и започнал да държи сметка на двамата влюбени. Между него и Ангел възникнала кавга, тъй като Никола искал бившата му приятелка да се върне при него.

Като срещнал отказ, Никола изненадващо извадил нож и пробол в коремната област Ангел.

Ангел е бивш възпитаник на Езиковата гимназия „Бертолт Брехт“. Беше възпитан, добър и отзивчив, казват приятелите му.

„Отиде си един Ангел….Отиде си едно добро момче, чийто живот беше несправедливо отнет“ – това написаха негови съученици и приятели в групата „Справедливост за Ангел“. По-нататък те продължават: „Няма думи, с които можем до опишем болката и мъката, които са ни сковали.

Още не можем и не искаме да повярваме на това, което се случи. С нищо не предизвикал нападателят си Ангел стана жертва на жестока агресия, а неговият убиец е още на свобода. Искаме справедливост за Ангел. Искаме Никола Райчев да бъде заловен час по-скоро и съден с цялата строгост на закона.“

Тази вечер младежите се събраха на мълчаливо бдение на лобното място на Ангел в кв. “Запад“.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Началническа битка: Това ли е наследникът на Хекимян като шеф на bTV новините
Next: КЗК подхвана пpoизвoдитeлитe нa oвчe cиpeнe Димитъp Maджapoв и Caянa

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
  • Имам невидимо увреждане, което ми пречи да стоя прав дълго време. Болестта нямаше сложно име, но беше като котва, хвърлена от краката ми директно към центъра на земята. Всеки ден беше битка с гравитацията
  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.