Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Зеленчукът, който ще ви избави завинаги от досадните хемороиди, разширените вени, артрита и дори косопада
  • Новини

Зеленчукът, който ще ви избави завинаги от досадните хемороиди, разширените вени, артрита и дори косопада

Иван Димитров Пешев юли 27, 2022
zenleneuchuk.jpg

Да, става дума именно за морковите! Техните листа съдържат цели 12 елемента – желязо, фосфор, калций, калий, натрий, кобалт, цинк, никел, бор, мед, сяра, манган, йод и силиций, всеки от които участва активно в многобройните биохимични реакции в организма.

Към тази поредица трябва да се добавят и витамините В2 и С.
Как да подготвите листата на морковите за лечебни цели?

Отделяте ги от корена още през юни, най-късно през юли.

След грижливо измиване и подсушаване ги нарязвате на ситно и ги поставяте върху чиста хартия на сенчесто място.

ПОСЛЕ ГИ ИЗСИПВАНЕ В БУРКАН, КОЙТО ЗАТВАРЯТЕ ПЛЪТНО, ЗА ДА НЕ ПРОНИКВА В НЕГО ВЛАГА.
А как ще ги използвате зависи от вида на заболяването. При пясък в пикочните канали, разширени вени или хемороиди си приготвяте чай, който пиете редовно по 2 – 3 чаши на ден.

Ако обаче, в бъбреците ви се образуват камъни, то правите компрес върху долната част на корема, като използвате подходяща кърпа, намокрена с отвара от изсушените нарязани листа, към които сте добавили и семена на морков. При възпалителни процеси на простатата ще ви помогне поставяне на каша от пресни морковени листа на съответното място върху корема.

Циститите пък се повлияват положително, когато пиете или чист чай от листата на моркови, или комбиниран чай с магданоз, в съотношение 1:1. При по-тежките случаи на миоми или маточно кървене, както и при очни проблеми, просто пиете повечко чай от така приготвените морковени листа.

За да атакувате полиартрита, ще се наложи да си приготвите отвара от морковени листа, морковени семена, сок от лук и настърган морков, с която – след баня – си правите компрес върху болните стави. При безсъние – поставяте пресни листа от моркови върху задната част на главата и заспивате блажено!

А вместо да пиете приготвения от морковените листа чай, мажете с него кожата си на местата, поразени от дерматити, псориазис или при алергични обриви. Тази подробна информация ще завършим с предупреждението да не използвате вътрешно чай от морковени листа при язви на стомаха или на дванадесетопръстника, както и при остри заболявания на червата! Така че действайте внимателно!

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Откриха изчезналия 16-годишен тийнейджър във Варна
Next: Неочаквано! Стефан Янев хвърли бомба – издаде кой финансира партията му Български възход

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.