Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Златимир Йочев направи разкритие за парите на Алексей Петров по БТВ, гостът го пресече
  • Новини

Златимир Йочев направи разкритие за парите на Алексей Петров по БТВ, гостът го пресече

Иван Димитров Пешев август 31, 2023
fadsgsgewew.png

Свързани ли са събитията с Алексей Петров и връщането на Васил Божков от Дубай?

Това е една от най-обсъжданите теми в момента в България.

Съвпаденията на хронологията дава основание за такава връзка.

Оказа се, че между двамата има доста сходни неща.

Личността на Алексей Петров продължава да се дискутира в публичното пространство.

Алексей Петров също е бил меценат.

Икономистът Кузман Илиев бе гост при Златимир Йочев по БТВ.

 

Йочев посочи, че причината да го поканят е един пост за Петров във Фейсбук от Илиев:

„Безсилието на слабия проличава в желанието му да няма опонент. Силата е чрез волята и куража ти да вдъхновиш някого след теб.

Не познавах отдавна доцент Петров, но видях с очите си едно: той ценеше млади и можещи хора. И виждаше бъдеще в тях. Думите му означаваха действие – безценен житейски урок.

Мир на душата му и сила за семейството и близките!“, посочва Илиев.

Той добави нов щрих към личността на шефа на Лев инс Алексей Петров и разкри неговата ангажираност с българите в Северна Македония.

Кузман Илиев твърди, че Трактора е искал България да стане едно по-добро място.

Илиев е възмутен от начина, по който някои хора говорят за Петров.

Икономистът посочи, че явно е станал незаобиколим фактор заради стратегическото си мислене.

Самият Петров е казвал, че това, което му се приписва е силно преекспонирано.

Илиев разказа по bTV, че това е ярък пример как бизнесменът мислил много за младото поколение.

 

Илиев разговарял с него и му казал, че положението на македонските българи е тежко. Причината е, че те тогава не са били записани в конституцията на държавата.

 

„Знам, това ми е кауза“, веднага отвърнал Алексей Петров.

Кузман Илиев пък веднага предложил нещо, което може да се постигне относително бързо – да се отпуснат стипендии за обучение на млади българи от Северна Македония по киберсигурност.

„Две, три, колко стипендии трябва да дадем на тези деца веднага?“, отвърнал с пълна готовност Алексей Петров.

Златимир Йочев посочи, че Алексей Петров е давал пари за медии, което значи, че е искал да има влияние.

Илиев посочи, че това се преескпонира.

Той видимо показа, че изобщо не е съгласен с внушенията, които се правят за огромния фактор, който Петров е представлявал в България.

Йочев го накара да коментира и съмненията в преподавателската му дейност.

„Някои хора показаха страх от Бог. В крайна сметка всички ще отидем там. Направи ми много лошо впечатление“.

Илиев, който сега оглавява Съюза за стопанска инициатива създаден от Петров, призна, че бизнесменът е бил част от „вълчето време“ през 90-те.

Тогава „агнетата“ не се оцелявали.

Той обаче беше сигурен, че Алексей Петров е гледал в бъдещето много по-оптимистично.

 

„Усещах у него надежда, че нещата са вече по-модерни, че има нови хора, които с аргументи, с бизнес, с някакви познания могат да виреят.

Може би е гледал малко по-далеч в бъдещето“, това каза Кузман Илиев за Алексей Петров.

Икономистът, който преди време беше водещ на коментарното предаване „Плюс минус“ по Нова телевизия, изтъкна, че познава много добре т.нар. български елит в икономиката и политиката.

Илиев заяви, че Алексей Петров се е отличавал като загрижен за бъдещето човек, на фона на много други „фактори“ в обществото ни.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Всички в квартала луднаха по новата ми рецепта: Късаш от градината, редиш в бурканите и после цяла зима ядеш пресни домати
Next: Главсекът в оставка с мълниеносни разкрития за завръщането на Божков

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.