Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Златните строги правила, които никой ученик в японско училище не нарушава
  • Новини

Златните строги правила, които никой ученик в японско училище не нарушава

Иван Димитров Пешев март 29, 2023
sayaskyasoytasurasoda.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Много хора мечтаят да посетят Япония поне веднъж в живота си. Това е невероятна страна! Понякога изглежда, че мястото й е в приказките, а не на планетата Земя.

Тук има неописуемо усещане за вълнение, модерност и любов към своите граждани, което почти няма аналог в света. Япония не е само аниманиии, самураи и Sony. Културата на тази красива и понякога мистериозна страна е много по-дълбока и завладяваща.

Образователната система в Япония е на извънземно ниво, децата се обучават на ценности от ранна детска възраст, но ето някои интересни правила, които всеки един ученик в страната трябва да спазва:

1. Без никакви аксесоари

В японските училища има строг контрол на облеклото и във всички училища учениците имат специални униформи. В тях е забранено използването на каквито и да е аксесоара за промяна на външния вид на ученика. На учениците е забранено да използват цветни контактни лещи, да си боядисват косите и дори да имат повече от една обеца на ушите. Ученичките не могат да имат маникюр и да си лакират ноктите, както и да скубят и оформят веждите си.

2. Без телефони

За да не се разсейват от учебният процес, на японските ученици им е абсолютно забранено да използват телефони, не само по време на учебния процес, но и в цялата училищна сграда.

3. Уважителни поздрави

Японците са известни по цял свят с културата и възпитанието си, които са изградени на основата на уважението към другите. В училище учениците са задължени да посрещат учителя с поклон, а след края на часа да го изпратят отново с поклон.

4. Задължителни уроци по плуване

Япония е островна държава, но едва ли само за това в училищата се изучава плуване. Почти всички японски училища разполагат със собствени плувни басейни, а учениците трябва задължително да могат да плуват на къси разстояния.

5. Лятната ваканция

Лятната ваканция на японските ученици трае само 5 седмици. Учебната година в Япония започва през април. Има няколко седмици лятна ваканция и две седмици ваканция за Нова година. Учебната година завършва през март и следват две седмици ваканция преди началото на новата учебна година. Учениците задължително имат домашна работа по време на своите летни и зимни почивки.

6. Оценки

В Япония учениците получават оценки за своите бележки ( записки ), изпити, участие в клас и добро поведение. Освен за своите знания, всеки ученик получава и оценки за своето поведение и култура, като този вид оценки са наравно с тези за получени от изпити или домашни работи.

7. Чистота

Повечето японски училища нямат портиер, който се появява след междучасието да чисти. Учениците и учителите почистват класните си стаи след обяд; това развива чувство им за отговорност за поддържане на околната среда чиста.

8. Обувки

Ученикът държи чисти обувки в шкафчетата си, които са предназначени за ползване единствено в сградата и ги сменя веднага щом пристигне.

Някои от тези могат да ни се сторят прекалено строги и неуместни, но Япония доказва, че подобни навици изградени в детството допринасят за изграждането на едно светло бъдеще за нашите деца.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Всеки ден котка посещава магазин за риба с листо в уста, местните разбрали каква е причината
Next: Работници по чистота в Анкара направиха библиотека от всички изхвърлени книги, които намират на улицата

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.