Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Златни ниви: Ето къде в България дават над 3000 лв. за декар
  • Новини

Златни ниви: Ето къде в България дават над 3000 лв. за декар

Иван Димитров Пешев септември 25, 2023
dsfhfghfghtrh.png

Всяка есен агробизнесмените, които обработват чужди земи, усилено обясняват колко трудно се изкарват парите и как едва плащат наемните цени.

Сега към обичайните оплаквания – от суша, градушки, прекомерни валежи, скъпи торове и посевни материали, ниски изкупни цени – арендаторите добавят и засилената конкуренция на вноса от Украйна, пише Сега.

Ако питате собствениците, които разчитат на доход от нивите си, рентите са обидно ниски, а арендаторите неизменно твърдят обратното – че наемането им излиза прекалено скъпо.

Още преди три години от Асоциацията на земеделските производители обявиха, че рентите са стигнали „тавана на поносимост“. А всъщност рентите продължиха да растат, като средната стойност се качи от 44 лв. за декар годишно през 2020 г. до 63 лева през 2022 г.

В медиите все по-често се чуват минорни прогнози. Стопани се оплакват, че ако запазят размера на рентите, не само ще останат без оборотни средства, но и няма да могат да обслужват кредитите си.

Александър Сабанов, който обработва 10 000 дка земя в района на Силистра, обясни, че миналата година заради добрите цени за зърното в региона рентите са били 70-80 лв. на декар, но заради спада на цените с над 30% тази есен рентите няма да стигнат и 60 лв. на декар.

От Тракийския съюз на зърнопроизводителите пък описаха следната картина за Старозагорско: На фона на задоволителните добиви от пшеница първите резултати от жътвата при слънчогледа показват около 30% спад.

Заради жегите добивът от декар при царевицата ще бъде наполовина по-нисък от миналата година. Цените на пшеница, рапица, слънчоглед и царевица напоследък спадат, а рентите се качват и на места достигат 90-100 лв. за декар.

Тези прогнози не са меродавни. А тъй като търсенето на земеделски земи е голямо и конкуренцията между арендаторите е сериозна, очакваната „стагнация“ на рентите може и да не се случи.

Посоки

През 2022 г. средната цена на сделките с ниви в България е достигала 1428 лв. за един декар, а средната цена на рентата – 63 лв./дка, показват официалните данни на Националния статистически институт. НСИ събира информация за реалните сделки. Спрямо предходната година средната цената на нивите е нараснала с 21.6%, а платената рента – с 21.2%.

Спрямо предходната година има повишение в цената на сделките с ниви и на средната цена за наем/аренда на един декар ниви във всичките шест статистически района на страната.

Средни цени на нивите в България, лв./дка, по години

Година 2015 2016 2017 2018 2019 2020 2021 2022

Ср. цена 761 770 870 980 1053 1033 1174 1428

Средни цени за ползване на нивите (наеми, ренти)

лв./дка, по години

Година 2015 2016 2017 2018 2019 2020 2021 2022

Ср.цена 44 44 47 50 49 44 52 63

Огромни разлики

През 2022 г. най-висока e била цената на сделките с ниви в Североизточния район – 2 043 лв. на декар, което е с 32.1% повече спрямо предходната година. „Златна Добруджа“ наистина е златна – само там има цени над 3000 лв. декар (в селата край Добрич и около Балчик) .

Макар и не с такива проценти, земеделските площи са поскъпнали и в другите статистически района на страната. В Северозападния район средната цена на декар е достигала 1525 лв. на декар (ръстът е с 18.8% за година), в Северния централен район цената е 1575 лв. на декар (23.5% увеличение спрямо 2021 г. ), в Югоизточния район – 1096 лв. на декар (17%).

В другите два района нивите не само са много по-евтини, но и се отдалечават от другите, защото цените им се качват много слабо. В Южния централен район средната цена е пораснала през миналата година с 3% и е 643 лв. на декар, а в Югозападния район е достигнала 705 лв. на декар след символично повишение с 0.7%.

При наемите на земя отново най-скъпо е в Североизточния район – средната цена за наем/аренда на един декар се е увеличила с над 16% до 93 лв. Специално в осемте добруджански общини средната стойност е била 125 лв./дка.

В Южния централен район средната рента е скочила с 33.3%, в Югоизточния район – с 30%. В Северозападния и в Югозападния район повишението е с 16.7%, а в Северния централен район – със 17.2%.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Голяма наша банка със скоростна реакция: Това е схема и точи парите ви, не го правете
Next: Слави Трифонов заплете интрига с издигането на Хекимян за кмет на София

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.