Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Златното откритие на века. Металотърсач намери нещо нереално
  • Новини

Златното откритие на века. Металотърсач намери нещо нереално

Иван Димитров Пешев септември 8, 2023
fghfdjdfjfdgjfdg.png

Лекари подканиха мъж от Норвегия да увеличи физическата си активност.

За целта той използвал новозакупен металотърсач, с който обаче се натъкнал на редки златни бижута, датиращи от шести век – находка, наречена „златното откритие на века“ в страната, съобщават Асошиейтед прес и Франс прес.

„Първоначално си помислих, че са шоколадови монети или части от съкровището на капитан Саблезъб, известен измислен норвежки пират. Беше напълно нереално“, казва Ерленд Боре, цитиран в прессъобщение от университета на Ставангер.

Находката включва девет златни висулки и перли, които някога са били част от ефектна огърлица, изработена от опитни бижутери и носена от знатни представители на обществото, както и три пръстена от същия ценен метал, съобщават от учебното заведение.

Боре се натъква на съкровището в имота на фермер близо до Ставангер през август. 51-годишният мъж е искал още от дете да стане археолог. Той си купува металотърсач, след като лекарят и физиотерапевтът му препоръчват да излиза навън и да се движи повече, вместо само да седи на дивана.

Мъжът тъкмо се кани да се откаже, когато устройството му започва да пищи по склона на хълм. Със случая се заемат местните археологически служби. Според тях бижутата, чието общо тегло е малко над 100 грама, датират от около 500 г. от н.е., от времето на голямата миграция в Европа.“Това е златното откритие на века в Норвегия.

Намирането на толкова много злато наведнъж е изключителна рядкост“, казва Оле Мадсен, директор на Археологическия музей към университета на Ставангер, където е планирано да бъде изложена находката.

Последното подобно откритие в Скандинавия датира от 19-и век. Според археолозите тази находка е уникална не на последно място заради мотива върху висулките – вид кон от скандинавската митология.

„Имайки предвид местоположението й и това, което сме научили от подобни открития, вероятно става въпрос или за скрити ценни предмети, или за жертвоприношение на боговете по време на размирен период“, казва професор Хекон Райерсен. Съгласно закона Ерленд Боре и собственикът на земята трябва да получат обезщетение, чийто размер все още не е определен, пише БТА

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Назрява скандал относно причината, поради която е загинала лекарката в Царево
Next: Напитка с канела и лимон гори по 500гр от излишното ви тегло всяка вечер. Сутрин се събуждате по-леки

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.