Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Златотърсачи казаха в кой български регион има злато за милиони и къде се крие
  • Новини

Златотърсачи казаха в кой български регион има злато за милиони и къде се крие

Иван Димитров Пешев май 29, 2023
zzzzzdastastasrasdas.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Заниманието е известно още от древността под името „плавене на злато“. Мнозина носят със себе си малки късчета от ценния метал, намерени на други места. Показването им, заедно с историята на откриването, е част от общуването между златотърсачите. Краят на деня настъпва с веселба. Задимяват скари и се разнася звън на бутилки с ледена бира, изстудена в самата река.

Бързия е бързоструйна, но е една от най-златоносните у нас, обяснява лидерът на златотърсачите Кирил Стаменов от Кърджали. Затова всяка година един от съборите ни ще е по нейните брегове. „Не само Бързия, целият Северозапад е пълен със злато“, продължава Стаменов, който е най-големият познавач в България.

И твърди, че реките ни крият богатство за трилион долара. От Берковица до село Стакевци край Белоградичк преминава златна жила. При село Дълги дел още стоят купчините пясък, които римляните са пресявали, за да търсят злато. На река Огоста, при вливането й в язовира, е работила най-голямата драга за извличане на пясък от дъното. Той е бил пресяван и от него са добивани тонове.

„Учудвам се, че хора, притиснати от мизерията, не тръгват по реките да добиват злато“, продължава разказа си за богатия Северозапад Стаменов. Но той е оптимист за древното занимание – броят на тези, които през почивните си дни плавят злато или щъкат с металодетектор между скалите, расте лавинообразно.

През миналата година в асоциацията на търсачите на самородно злато и метеорити, на която той е председател от 2012 г., са членували 400 души. Днес съставът и е набъбнал до 1500, между които 300 са жени. Двама чужденци също са се записали за членове – Тим Милори, вицепрезидент на „Фърст Тексас Продъкт“ – САЩ и Майк Скот – директор „Продажби“ на металодетектори.

„Усвоих промиването на злато от моя баща“, разказва 35-годишният Петър от Враца. „Той ме водеше със себе си по реките. В началото само гледах, но след това и аз започнах – та досега.

Не го правя за пари, а за удоволствие

Тръпката е невероятна, когато видиш на дъното на легена златното зрънце. Спохождат те усещания за късмет, за природата, която те дарява с него, обяснява младият мъж.

„Ходя на всички събори, на тях общувам с хора с моето хоби“, признава защо е дошъл чак от София 60-годишният Валери. „Интересно ми е да видя златините на другите. Всяко късче е различно, има си своя форма, размери, блясък. Интересна е и историята, която разказва за него откривателят му“, признава Валери.

„Златотърсачеството, макар и старо занимание, днес няма научна почва за развитие“, смята пък Кирил Стаменов. Малцина са хората, които знаят къде има злато, коя река е златоносна и т.н. Малко са и апаратите за спектрален анализ на намерените късчета злато.

Затова неговата асоциация се е заела да направи карта на златоносните реки у нас, ще участва и в изработването на новата геоложка карта на България. Търсачите стигат до данните след проучване на имената на реки и местности, след срещи с възрастни хора, които знаят легенди за съкровища и находища. „Не може да няма злато в река Златица“, обяснява Стаменов. Тя също като Огоста се влива в яз. „Огоста“.

Стаменов, който е бивш началник на варовите пещи в „Кремиковци“, търси злато от дете. Най-напред

с баща си пресявали пясък край Зверино и Елисейна

където тогава живеели. Сега обикаля планината около Кърджали, където живее. Иска да привлече вниманието на колегите си по хоби към търсенето на метеорити. 7-8% от падналите от Космоса късове се намират в България. Професор от НАСА му обещал да изпрати карта на местата, където са се приземили. Членовете на асоциацията ще ги издирят и предадат на училища и музеи. Защото те носят богата информация за Космоса и Вселената. Стаменов с гордост показва метеорит.

Съдържа никел, желязо, оливин. „Ако има водород, кристализират и се превръщат в диаманти“, обяснява той. Знае и каква е цената им – 18-грамов метеорит се оценява на 1000 долара. Марсианските са по-скъпи –

1 грам от тях може да достигне $10 000

„У нас няма учени, които да са напреднали в знанието за метеоритите“, твърди златотърсачът. „Контактувам с руски учени, с професор от Калифорнийския университет. Той се впечатли, когато му казах, че сме създали асоциация на златотърсачите.

При тях такива сдружения не съществуват“, уточнява Стаменов. „На Запад не е познато и плавенето на златото като занаят“, обяснява пък възрастен мъж от Монтана. И допълва – там дневната надница е равна на 5 г злато. У нас – само на един грам. Е, как да тръгнат по реките и да сеят пясък като нас…

Така премина първият ден от националния събор на хората с атрактивното хоби. Вечерта е отредена за състезания и за веселба. Мъже, жени и деца демонстрират работа с легена за плавенето на златото. После всички стават жури за избор на Мис Златотърсачка 2015. Титлата печели блондинката Даниела Атанасова.

НОУ-ХАУ

Андрей измисли машина за пресяване на пясък

На всеки събор производители предлагат уреди за плавене на злато, металодетектори. Андрей Колев представи новата си машина за пресяване. Той е неин конструктор. Произведена е в неговата фирма, която предлага и легени. Докарваш я на брега на реката и я включваш в агрегат за ток. „Работи безотказно. Вече съм продал няколко бройки“, хвали се изобретателят.

Няма нищо незаконно в нашата дейност, обясняват златотърсачите. По-възрастните помнят как са били гонени от реките. Пращали милиция да ги разкарва, били арестувани. Смятали ги за бракониери и иманяри. От 2001 г. обаче хобито им е легализирано с промените в Закона за подземните богатства. Той позволява златодобива чрез ръчно пресяване в руслата на реките.

ПАРТНЬОРИ

Работят с учени от Търново и Варна

Асоциацията образова своите членове чрез семинари, палаткови експедиции и състезания по бързо промиване на злато и работа с металодетектор, разказва Кирил Стаменов. Нумизматът Христо Терзиев например ги е учил как се прави тест по археометрия.

Сдружението е безвъзмезден партньор в два проекта. Единият е с регионалния музей във Велико Търново и Техническия университет-Варна. Целта му е да даде отговор на въпросите откъде произхожда благородният метал и как златни съкровища са попаднали в нашия регион. Учени взимат проби от самородното злато, което се промива по нашите земи и го сравняват с това от миналото. Вторият проект е „Приключение в Странджа“. По него златотърсачите си сътрудничат с ученици от Бургас. Асоциацията вече има и свое списание – „Империо БГ“.

В РОДОПИТЕ

Рудник може да съживи Бабяк

Близо 800-те жители на белишкото село Бабяк стискат палци в скоро време злато да им дава хляб. Находище на благородния метал край домовете им бе открито преди няколко години. То се намира в т.нар. блок „Бабяк“, близо до поречието на р. Места.

Откритието на залежите е направено от концесионера – канадска компания. „Наскоро чухме добра новина – попаднали са при проучванията на златна жила, която се намира на дълбочина между 500 и 1300 м“, разказа кметът на Бабяк Мустафа Бъсков. На няколко места са монтирани сонди. В момента десетима души от селото работят там. Но направи ли се рудник за добив на злато, се надяват, че ще се стопи безработицата, която е над 80%. Вярват, че тяхната планина – Родопите, ще стане втори Клондайк.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Ако намерите това на пътя, мощен късмет и просперитет ще дойдат в дома ви
Next: Техник от български телеком каза как двойно да усилим Wi-Fi сигнала си вкъщи

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.