Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Зловеща мистерия! Противоестествена смърт покоси Даниела в Индия
  • Новини

Зловеща мистерия! Противоестествена смърт покоси Даниела в Индия

Иван Димитров Пешев юли 31, 2023
fghfggfhgfhgf.jpg

Мистерия със смърт в Индия! Българка на 46 години е открита в неделя в безсъзнание в Бихарското училище по йога (BSY) в Мунгер, съобщи „Телеграф“.

Тя е откарана в частна болница, където е обявена за мъртва. Даниела Богомилова Молчовска, дъщеря на Богомил Молчовски, е била жителка на София. Преди около месец тя е дошла в BSY, за да учи йога, посочва изданието.

“Сутринта получихме информация за смъртта на една българка. Регистриран е случай на противоестествена смърт и се води разследване”, заяви суперинтендантът на полицията в Мунгер Джагунатарадди Джаларадди.

Даниела е била настанена сама в BSY и полицията не е знаела за някакво здравословно състояние или заболяване, от което е страдала. До момента никой от училището по йога не е коментирал инцидента.

Началникът на участъка в Мунгер Котвали Дхирендра Панди заяви, че Даниела е била намерена в безсъзнание в 7 часа сутринта, а органите на реда са били информирани около 9 часа сутринта.

“Информирахме нашите висши служители за инцидента. Извършена е аутопсия на тялото под надзора на поддивизионен магистрат и тя е заснета на видео”, каза Пандей.

Полицията е поискала от областния управител на Мунгер Навин Кумар да вземе мерки за запазване на тялото. Даниела е била обявена за мъртва в болница “Севаян”, с която училището по йога има връзка. Мениджърът на болница “Севаян” Мухамад Имран заяви, че болницата е получила искане за линейка от BSY.

“Изпратена е линейка. Междувременно хората от BSY докараха жената с друга линейка. Един от нашите лекари я прегледа и я обяви за мъртва още при пристигането. Тя не е получила никакво лечение в болницата”, добави Имран.

Източници от правителството заявиха, че членовете на семейството на Даниела са били информирани за смъртта ѝ, но са споделили, че име е невъзможно да дойдат в Индия за последния ѝ обред.

“Ще потърсим указания от висшите служители и членовете на семейството ѝ. Ако е необходимо, последният ѝ обред ще бъде извършен в Мунгер от BSY или от правителството”, заяви източник.

Вижте тези специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: И нашенци в чужбина ще подкрепят протеста срещу насилието – ще бъдат пред посолствата
Next: На тази снимка лежа сама, вече без съпруг и нероден син: Жена с апел към пияните водачи

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.