Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Зловещ бизнес: Ще ви се изправи косата от истината за закопаните трупове край София, ето мрачната схема
  • Новини

Зловещ бизнес: Ще ви се изправи косата от истината за закопаните трупове край София, ето мрачната схема

Иван Димитров Пешев май 26, 2022
sfoifaifiaf.jpg

Можете да споделите с приятели от тук:

Зарязани в хладилни камери трупове, извозване с бусове, схеми с пари и документи – това са част от зловещите разкази за обвиняемия за нелегалните гробове край Клисура Георги Енев, които сподели пред БНТ зам.-председателят на Съюза на погребалните фирми в България Стоян Макреев.

“Забранил съм му достъп до моята погребална агенция. Чувал съм страшни работи през годините как зарязва трупове по хладилните камери с месеци. Преди много години имаше един случай такъв с 5 трупа, за които все нямаше документи, бяха престояли повече от 3-4 месеца и най-накрая този другият, с когото работеха – т.нар. Любо – един ден той паркира пред нас бусовете – взехме покойниците, вкарахме ги в буса. От онзи момент няма достъп до тука този човек. В края на 2017 година се случва това”, обяснява Макреев.

По думите му Енев е правил схеми с пари и документи.

“Аз с този човек не разговарям от години, когато се опита да ми подари тези 3-4 трупа. В този период това струваше само таксата в крематориума. Този човек съм го чувал по телефона да разговаря с хора, да им представя оферти за кремиране на покойник на цена от 600 лева. Приемаме, че кремацията е 380 лева по онова време. Тогава ковчегът, най-обикновен, без който няма как да извършиш кремацията, можеше фирма на едро да го закупи на 36 лева. Стигаме примерно до 420 лв. Но ти имаш транспорт, оформяне на документи. Ти не можеш без печалба да продаваш. Как ще стане това за 600 лева. В същото време за крематориумите се изискват много по-специфични документи отколкото за погребение. За погребение ти трябва един смъртен акт и всеки може да погребе всеки”, разказва Макреев и продължава:

“Кремация може да разреши само пряк наследник или някой, който поема цялата отговорност по кремацията, защото това е било приживе желанието на починалия, плюс разрешително от доктор за кремация. Ако докторът не издаде такова разрешително, тази кремация не може да се извърши. По закон при доказано убийство, доказана насилствена смърт – прокуратурата никога няма да разреши кремация, защото може да се наложат последващи следствени действия”.

Макреев споделя още, че според него тези хора не са били в хосписи, макар и такава да е първоначалната информация, а може би са били болни от COVID-19, защото така били запечатвани чувалите на починалите от вируса.

“Ето говорим за седем трупа – в момента кремацията започва от 460 лв. 7 трупа по 460 лева може да ги сметнете. Тези дупки – на първия пияница му дават по една права лопата и по 50 – 100 лева – няма ли да го свършат това? За да обявяваш на клиентите по това време беше между 380-400 лева, най-минимална цена за кремация, ти да обявяваш цена 600 лева за кремация – значи – ти няма да го вкараш в крематориума”, категоричен е Макреев.

Той разказва и за подобен случай по същата схема:

“Имах един случай 2012 година – с един Мариян, който се оказа, че никога не е имал погребална агенция, на него обаче майка му работеше като патолог в МВР болница, служителка на СДВР почина майка ѝ там. Тя се чуди какво да прави, обръща се към патолога на МВР – тя казва: “Моят син ще ти свърши работа, не се притеснявай”. И този Мариан си беше оставил трупа в моите хладилници навремето. Минаха 4 месеца и го питам: “Какво го правим този труп?”. “Ами, нямам документи”, ми казва. “Чакам докумети от чужбина”. Това е оправданието на всички, които не искат да си свършат работата. Най-накрая, при смъртния акт, който беше останал при мен – отидох в централното състяване по ЕГН-то го проверих на близките адреси, отидох при дъщерята. Представих ѝ се, поканих я да дойде на едно разпознаване в моите хладилници. Тя каза: “Няма да дойда, не мога да гледам такива неща, въпреки че работи в структурите на полицията, ще пратя мъжа ми”. Дойде господинът, влезе, хвана се за главата и каза: “Аууу, ама ние сме положили урната на тъщата преди 6 месеца”. Казах: “Това тя ли е?” – “Да тя е”, отговори той. Попита ме за погребалната агенция, казах им я. Помолих госпожата, все пак работи в МВР, това нещо трябва да се разнищи. На вас ви е предадена някаква урна с нещо, а жената стои тук. Тя каза: “Моля ви, ще ми се смее цялата полиция”. Тогава казах не ме интересува този проблем трябва да се разреши по някакъв начин. Натиснах Мариян по-сериозно, той каза нямам пари. Поисках му документите, те му дадоха документите. Отидох за моя сметка пуснах кремацията. Кремирах тялото на тази жена и им предадох истинската урна”.

По думите му Енев говори за 60 трупа, защото това нелегално погребване се случва “сигурно от 20 години”, а контролът е “нулев”.

През годините Георги Енев управлявал няколко фирми: Георги Енев го знам първо като приемственик на фирма “Рай” от преди 1990 г. След това се подвизаваше като “Орион”, после като траурен център Банкя. След това като агенция “Велина”. Той е човекът оркестър. Той се разпореждаше къде и кой ще се погребва. Най-скандалното за Георги Енев е, че няма как в нашите камери да му престояват труповете за 2-3 месеца и да чака през цялото време документи. То е ясно, че или ще ги пусне като служебни погребения за по-ниска цена, или някъде ще ги закара. То е ясно”.

Споделя и че е получавал заплахи.

“Имах две-три по телефона. Няма да кажа имена, но ми казаха: “Знаеш ли какви интереси засягаш? Ненормален ли си?! Толкова ли бързо искаш да умреш или да осакатееш”, казва Макреев и добавя, че не се страхува.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Previous: Полицията на крак: Закопчаха трима украинци край Малко Търново
Next: Световните медии гърмят, никой не е й подозирал! Ето тайния план на Кирил Петков, работата е много дебела

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.