Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Злото навести Тексас: Чудовище нахлу с 2 картечници в начално училище, изби 19 дечица и двама учителя
  • Новини

Злото навести Тексас: Чудовище нахлу с 2 картечници в начално училище, изби 19 дечица и двама учителя

Иван Димитров Пешев май 25, 2022
akroarlaoroa.jpg

Можете да споделите с приятели от тук:

Шокиращо масово убийство бе извършено в щата Тексас. Жертвите са 21, 19 от които деца на възраст между седем и десет години. Още четирима души са настанени в болница в тежко състояние.

Трагедията се разиграла в начално училище в малък град. Извършителят е 18-годишен местен жител, идентифициран като Салвадор Рамос. Той пристигнал в учебното заведение в град Ювалди в южната част на щата с автомобила на баба си, която също прострелял преди това. Мъжът влязъл и открил огън.

Нападателят бил убит от федерален агент от граничната охрана, който след началото на стрелбата влязъл в училището, без да чака подкрепление и прострелял извършителя. Агентът също бил ранен, но успял да излезе сам от училището.

Това е най-смъртоносната стрелба в училище в САЩ от 2012 г. насам, когато нападател уби 20 деца и шестима възрастни в началното училище „Санди Хук” в Нютън, Кънектикът.

Президентът на САЩ Джо Байдън поиска от Конгреса да действа със закони, които да правят по-трудно притежанието на автоматично оръжие.

„Надявах се, когато стана президент, да не се налага да правя това отново. Още едно клане. Ювалди, Тексас, основно училище – хубави, невинни деца от втори, трети и четвърти клас. И колко други малки деца, които са били свидетели на случилото се, видели са как приятелите им умират, сякаш са на бойно поле… Има много неща, които все още не знаем. Има и много, които знаем. Трябва да заявим ясно на всеки избран служител в тази страна, че е време да действаме. Можем да направим много повече. Трябва да направим повече”, каза Байдън.

Президентът на Украйна Володимир Зеленски поднесе съболезнованията си на близките на жертвите в масовата стрелба, предаде Франс прес, цитиран от БТА.

„Това се случва навсякъде, това се случва по света, това се случва очевидно и в обществата в мир”, каза още той

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Previous: Трагедия! Адска катастрофа погуби млада бременна жена край Козлодуй
Next: Пряко от Рилския манастир, където изневиделица удари мълния: Всичко вече е в пламъци, огнена стихия

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
  • Бях в самолет, седнала до прозореца, когато машината попадна в турбуленция. Не леко поклащане, а такова, което те кара да преосмислиш всичките си житейски избори. Корпусът на самолета изстена като ранен звяр
  • Всяка година семейството ми планира пътуване. Откакто се помня, това е ритуал – седмица, в която трябва да сме заедно, да се преструваме на идеалното семейство от реклама за зърнена закуска. И всяка година
  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.