Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Злощастни родители откриха след смъртта на 14-годишния си син дневника му и бяха още повече сломени
  • Новини

Злощастни родители откриха след смъртта на 14-годишния си син дневника му и бяха още повече сломени

Иван Димитров Пешев януари 11, 2023
sagkasdasdk.png

Отчаяни родители не можели да съобщят на малкото си момченце, че страда от смъртоносно заболяване. След като то умира на 14-годишна възраст, те разбират, че синът им е знаел през цялото време, че няма да оживее, пише Mirror.

Синът на Намрата и Бявеш Пандая – Кушил, е бил диагностициран с рядък вид рак на мозъка.

Лекарите му давали само няколко месеца живот.

 

Не изпускай тези оферти:

Едногодишно момиченце беше спасено от рак на мозъка с тази терапия Разбитото семейство пазело в дълбока тайна тези новини, но след като момченцето починало септември, те открили неговия дневник. Там младежът е споделил, че от ден 1-ви е знаел какви ще бъдат последствията и е разказвал за живота си по време на болестта.  „Имаше един момент, в който предполагах, че Кушил знае, че няма лечение за тумора в мозъка му. Решихме да не му казваме, защото не искахме да губи надежда, че някой ден ще стане учен или зоолог“, споделя майката.

 

Според Намрата много родители може да помислят, че това не е правилното решение, но тя споделя, че просто е искала синът й да живее без да се притеснява за живота си. Но Кушил е знаел отлично, че няма да преживее рака.  Тежката диагноза е дошла през 2015 година, след като оптик е забелязал леко и нетипично кривогледство в лявото му око. Семейството е било пратено в болница веднага, за да направи скенер и да разбере каква е причината.

 

Изкоренете тези грозни навици по време на хранене Лекарите обезкуражили родителите веднага и ги предупредили, че нито едно дете не е успяло да оцелее при такъв вид рак.  „Не можех да повярвам, че щастието ми се изплъзна за секунда. Решихме да не му казваме за диагнозата, за да го предпазим и да доживее живота си по възможно най-безгрижния и нормален начин“, разказва Намрата.  Родителите накарали Кушил да направи списък с нещата, които иска най-много да направи.

 

И така започнали да обикалят света и да посещават различни събития, които синът им иска да види.  С времето състоянието на Кушил се влошило много и момчето починало в ръцете на майка си в дома им в Манчестър.

Continue Reading

Previous: Един мъж остави баща си в старчески дом. Когато се върна, той беше вцепенен от въпроса на петгодишния си син
Next: Младоженка разплака всички гости на сватбата си с трогателните думи към 4-годишния си доведен син

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.