Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Злощастни родители откриха след смъртта на 14-годишния си син дневника му и бяха още повече сломени
  • Новини

Злощастни родители откриха след смъртта на 14-годишния си син дневника му и бяха още повече сломени

Иван Димитров Пешев януари 11, 2023
sagkasdasdk.png

Отчаяни родители не можели да съобщят на малкото си момченце, че страда от смъртоносно заболяване. След като то умира на 14-годишна възраст, те разбират, че синът им е знаел през цялото време, че няма да оживее, пише Mirror.

Синът на Намрата и Бявеш Пандая – Кушил, е бил диагностициран с рядък вид рак на мозъка.

Лекарите му давали само няколко месеца живот.

 

Не изпускай тези оферти:

Едногодишно момиченце беше спасено от рак на мозъка с тази терапия Разбитото семейство пазело в дълбока тайна тези новини, но след като момченцето починало септември, те открили неговия дневник. Там младежът е споделил, че от ден 1-ви е знаел какви ще бъдат последствията и е разказвал за живота си по време на болестта.  „Имаше един момент, в който предполагах, че Кушил знае, че няма лечение за тумора в мозъка му. Решихме да не му казваме, защото не искахме да губи надежда, че някой ден ще стане учен или зоолог“, споделя майката.

 

Според Намрата много родители може да помислят, че това не е правилното решение, но тя споделя, че просто е искала синът й да живее без да се притеснява за живота си. Но Кушил е знаел отлично, че няма да преживее рака.  Тежката диагноза е дошла през 2015 година, след като оптик е забелязал леко и нетипично кривогледство в лявото му око. Семейството е било пратено в болница веднага, за да направи скенер и да разбере каква е причината.

 

Изкоренете тези грозни навици по време на хранене Лекарите обезкуражили родителите веднага и ги предупредили, че нито едно дете не е успяло да оцелее при такъв вид рак.  „Не можех да повярвам, че щастието ми се изплъзна за секунда. Решихме да не му казваме за диагнозата, за да го предпазим и да доживее живота си по възможно най-безгрижния и нормален начин“, разказва Намрата.  Родителите накарали Кушил да направи списък с нещата, които иска най-много да направи.

 

И така започнали да обикалят света и да посещават различни събития, които синът им иска да види.  С времето състоянието на Кушил се влошило много и момчето починало в ръцете на майка си в дома им в Манчестър.

Continue Reading

Previous: Един мъж остави баща си в старчески дом. Когато се върна, той беше вцепенен от въпроса на петгодишния си син
Next: Младоженка разплака всички гости на сватбата си с трогателните думи към 4-годишния си доведен син

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
  • Бях в самолет, седнала до прозореца, когато машината попадна в турбуленция. Не леко поклащане, а такова, което те кара да преосмислиш всичките си житейски избори. Корпусът на самолета изстена като ранен звяр
  • Всяка година семейството ми планира пътуване. Откакто се помня, това е ритуал – седмица, в която трябва да сме заедно, да се преструваме на идеалното семейство от реклама за зърнена закуска. И всяка година
  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.