Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • ЗНАЕТЕ ЛИ КАКВО Е ИСТИНСКОТО ИМЕ НА ВРЪХ ШИПКА?
  • Новини

ЗНАЕТЕ ЛИ КАКВО Е ИСТИНСКОТО ИМЕ НА ВРЪХ ШИПКА?

Иван Димитров Пешев март 4, 2024
sdfbvdfvdsfvdcsdcdsc.png

Историческото име на върха, на който се намира Паметникът на свободата, е Свети Никола. Това разказа проф. д-р Петко Петков, историк и преподавател във Великотърновския университет
„Св. св. Кирил и Методий“, цитиран от БТА. Проф. Петков е автор на „Книга за върховете
Св. Никола и Шипка“.

 

Историкът обясни, че на около 1000 метра от върха, на който е паметникът, се
намира другият връх, чието име е Шипка.

 

„В момента и двата върха носят името Шипка. Вторият просто се пропуска. Има една негласна директива старият връх да не се
нарича така, а да се назовава Северната височина и да се внушава, че това е било
истинското име на върха. А зад него има по-северен връх – Узункуш. И все питам
как ще го наричаме него – още по-северната височина ли? Шипка си е Шипка и с такива
имена шега не бива да се прави“, коментира историкът.

 

На връх Свети Никола депутатите от Учредителното събрание в Търново през 1879 г. решават да бъде построен
прочутият днес Паметник на свободата, защото този връх е по-висок, а не защото
е по-славен, обясни проф. Петков. „Предложението е на депутата Стефан Берон, а
решението е единодушно на цялото събрание. Официалното откриване на паметника
е през 1934 г.“, каза проф. Петков.

 

„До 1951 г. този връх се нарича Свети Никола и всички знаят, че има друг връх
Шипка на около 1000 м на север от него – този, който Иван Вазов е прославил в прочутото си стихотворение „Опълченците на Шипка“, на който е бил командният
пункт на генерал Столетов и на който на 11 август 1877 г. са решителните сражения“,
каза проф. Петков. Той добави, че именно на историческия връх Шипка се прославят
опълченските дружини и „спасяват хода на войната“.

 

Историкът обясни, че връх Свети Никола е преименуван два пъти от едни и същи
власти. „Първият път по строго идеологически съображения – през 1951 г. е наречен връх
Столетов. Съвсем не след дълго – през 1977 година, без никакво допитване, даже
без разговори и без експертна конференция на историци, му е дадено името на съседния
връх Шипка и става втори връх Шипка“, разказа проф. Петков.

 

По думите му поради тази причина историческият връх с годините е забравен.

Благодарение на неколкократните подписки на хиляди българи от цялата страна,
днес колегите ни от Националния парк-музей Шипка-Бузлуджа полагат грижи и за стария
връх Шипка. Там има паметни плочи, които са сложени през 50-те години на 20 век.
Запазен е командният пост на генерал Столетов. Хората започнаха да възстановят
тази истина и да уважават и двата върха, но официалното им наименование и на единия,
и на другия е „Шипка“. Това създава проблеми, коментира проф. Петко Петков.

 

Той добави, че няколко пъти Комисията по наименуване на обекти с национално значение
и населени места към президентската институция се е събирала, за да дискутира
този въпрос. Отговарят уклончиво, макар и не съвсем отрицателно, че трябвало още
малко време, за да свикне обществото с тази промяна, коментира проф. Петков.

 

„Остава да събере кураж, воля и отговорност пред националната ни история екипът
на президентството, за да посъветва президента да издаде необходимия указ от едно
изречение, който гласи, че се възстановява исторически утвърденото и традиционно име на старопланинския връх Свети Никола (1326 метра), на който
е построен Паметникът на свободата“, каза историкът.

 

Според него топонимът „Шипка“ няма да изчезне, ако старият връх върне името си
Свети Никола.

Проф. Петков добави, че през последните близо 20 години са организирани много
подписки за възстановяване на историческото име на върха.

 

„Историческият факултет на Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“
категорично подкрепи идеята. Светият синод на Българската православна църква на
свое заседание също гласува в подкрепа на връщането на името Свети Никола през
януари 2019 година“, добави проф. Петков. „Нито един авторитетен човек, група,
организация или политическа сила не се е изказала против“, каза той.

 

Става дума за възстановяване на истината, а не за хрумка на някой интелектуалец, която му е дошла в просъница. Ако имаше
някаква обществена реакция, досега да е станала. Дебатът отдавна е публичен и
няма никакви аргументи против тази промяна, посочи проф. Петков.

 

Той добави, че и истинското име на върха, на който се издига паметникът Бузлуджа,
е Хаджи Димитър. Там никой не поставя критично въпроса защо се използва названието
Бузлуджа, като това не е официалното му име. Официалното име е Хаджи Димитър и
е от 1942 г., каза проф. Петков.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: На 3 март Лора Крумова се пръсна от смях от гледката на Шипка
Next: Край на тормоза от банките: Голяма промяна с кредитите

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.