Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Зодиите, които имат най-много мозък в главата си, вие сред тях ли сте?
  • Новини

Зодиите, които имат най-много мозък в главата си, вие сред тях ли сте?

Иван Димитров Пешев декември 5, 2022
zidiadiasodoasd.jpg

Умни, реализирали се хора има родени под всеки един от 12-те зодиакални знаци, но представителите на някои зодии се отличават с особено висока интелигентност и голям умствен капацитет.

Вижте как са подредени те според зодиака по тези основни показатели.
„Рибите“ държат първото място като най-умни и мъдри, с изключително развито въображение; те почти винаги са прави и техните съвети, постулати и теории имат по правило, глобален характер. Типичен представител е великият физик Алберт Айнщайн, смятан за най-интелигентния човек в света.

Друг от най-изявените интелигентни хора, родени под този знак, е Стив Джобс (създателят на Apple); тук следва да добавим: Жана Д’арк, Мартин Лутер Кинг Младши, Уилиям Уилбърфорст, Роза Паркс, Оскар Шиндлер, Стив Джобс, Джейн Адамс, Стивън Хоукинг, Витолд Пилецки, Уилиям Кайл Карпентър…

На второ място са „Близнаците“, чиито ум и уста не спират да работят – те са истински факири при боравене с думите и проявяват полиглотски способности. Задават много въпроси, но обикновено се задоволяват с първия чут отговор, който премислят, достигайки сами до кардиналните житейски правди.

Не изпускай тези оферти:

Добри събеседници и слушатели, те държат на истината и винаги я търсят. Освен това са забавни, любопитни, новатори, нежни, страстни и умеят да вдъхновяват. Типични представители на тази зодия са:

Джони Деп, сър Пол Маккартни, Клинт Истууд, Боб Дилън, Джон Кенеди, Мерилин Монро, Джейми Оливър, Анджелина Джоли, Наоми Кембъл, Том Джоунс, Кайли Миноуг, Рихард Вагнер, сър Артър Конан Дойл, Пол Гоген, Жан-Пол Сартр, Ернесто Че Гевара, Муамар Кадафи, Анна Курникова, Щефи Граф, Винъс Уилямс, актьорите Григор Вачков и бате Климбо, мин. председателят Бойко Борисов…

Представителите на зодия „Рак“ са на трето място в класацията.
Те се силно паметливи и при това избирателно – анализират, селектират и помнят само важните неща. Това им помага лесно да се справят с всяка ситуация.
Обичат изкуството и често изразяват емоциите си с музика, рисуване или лирика.
Сред най-известните представители са принц Уилям, принцеса Даяна, Джордж Буш, Далай Лама, Силвестър Сталоун, Линдзи Лоун, Селена Гомес, Ралф Шумахер, Лионел Меси, Никол Шерцингер, Джесика Симпсън…

Четвъртото място е за представителите на зодия „Водолей“. Те са високоинтелигентни хора, изключително отдадени на работата си. Особено добре се развиват в професионален план; упорити и работохолици, те винаги успяват да доведат докрай това, за което са се захванали. Освен това са добри стратези – независимо от ситуацията, в която могат да попаднат – винаги намират дипломатичен изход.

Родени под знака Водолей са: Джина Дейвис, Арен Рубен, Миша Бартън, Никола Саркози, Адам Ламбърт, Опра Уинфри, Елена Папаризу, Роби Уилямс, Лоренцо Ламас, Парис Хилтън, Мат Дилън, Роналдо, Княгиня Калина Дженифър Анистън, Шакира, Джъстин Тимбърлейк, актрисата Стоянка Мутафова, известните футболисти Христо Стоичков и Димитър Бербатов. А попадате ли и вие всред тези богоизбрани с най-висок интелект?

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Мъдри съвети от Ванга, които всеки трябва да знае: Не искайте много – не можете да му платите цената
Next: Наближава Бъдни вечер, а леля ми всеки път прави содената питка хем да е постна, хем да е бухнала в тавата

Последни публикации

  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
  • Почерпих се с място до прозореца с повече място за краката. Беше мой малък ритуал, мълчалива награда след поредната успешно сключена сделка. Полетът беше кратък, но тези няколко сантиметра допълнително пространство бяха символ
  • Въздухът в колата беше застоял и леко топъл, просмукан от умората на дългия път и сладкия аромат на забравени в жабката бонбони. Дванайсет часа шофиране бяха изцедили и последната капка енергия от мен и съпруга ми, Димитър
  • Новата жена на баща ми е по-млада от мен. Този факт сам по себе си беше достатъчно труден за преглъщане, хапче, което засядаше в гърлото ми всеки път, щом ги видех заедно. Тя, Лилия, с нейната порцеланова кожа и очи
  • Бях в чакалнята с другите родители в детската градина на дъщеря ми. Въздухът беше гъст от познатия мирис на пастели, пластелин и леко загорял сладкиш от кухнята. Беше онзи специфичен следобед, когато есента вече натежава с влагата си
  • Телефонът иззвъня остро, прорязвайки тишината на малката му квартира. Беше Димо, шефът му. Александър вдигна, като вече предусещаше неприятния тон, който щеше да последва. В последните седмици Димо ставаше все по-раздразнителен и взискателен, сякаш някаква невидима тежест го притискаше и той прехвърляше напрежението върху малцината си подчинени.
  • Тишината в къщата се беше превърнала в жив организъм. Дишаше в ъглите, пълзеше по скъпите тапети и тежеше върху раменете ми с непоносима сила. От седмици, откакто Стефан се прибра по средата на деня с лице
  • Всичко започна с едно телефонно обаждане. Беше вторник следобед, от онези сиви, безлични следобеди, в които времето сякаш е спряло, застинало в очакване на нещо – или на буря, или на слънце
  • На тридесет и четири години съм и току-що бях преживяла най-голямата болка в живота си – спонтанен аборт. Тишината в болничната стая беше по-оглушителна от всеки шум. Белите стени сякаш се свиваха около мен
  • Искам само съпругът ми и сестра ми да са с мен по време на раждането.
  • Станах в 4 сутринта, за да направя закуска за трудолюбивия си съпруг. Поне така си мислех. Че е трудолюбив. Че е мой. Че изобщо го познавам. В онази предутринна тишина, когато светът все още спеше своя дълбок
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.