Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Зрителите бесни на Емо Чолаков: Бутат участник от Фермата в Един за друг
  • Новини

Зрителите бесни на Емо Чолаков: Бутат участник от Фермата в Един за друг

Иван Димитров Пешев февруари 27, 2024
cscsdxasxsafdsgfdg.png

Първото емоционално изпитание за двойките в „Един за друг“ дойде с момента на избора кой да си тръгне от шоуто едва една седмица след влизането във вилата на любовта. Последните в класацията двойки Галена и Петър и Христина и Ивайло се изправиха едни срещу други, борейки се за благословията на останалите участници. Всички те са заедно едва от няколко дни, но мисълта, че ще се разделят с някой ги разтърси здраво и всички ревнаха без изключение.

Галена успя някак да им грабне сърцата с чистото си непринудено поведение и лъчезарно излъчване. В конкурентната двойка симпатиите бяха насочени към половинката на Ивайло Христина. Мъдра, балансирана, спокойна и умна жена, за която мнозина се питат какво прави с такъв мъж до нея.

 

Името Ивайло Герасимов нашумя покрай скандалите в един от сезоните на „Фермата“ и там, неговата коалиция с Мартина и сие остави отвратително впечатление у зрителите.

Виждаме, че промяна у него няма, единствено половинката му опитва на моменти да го озапти, да не говори излишни приказки, които не го поставят никак в добра светлина.

Ивайло бе абсолютно сигурен, че победата им в първото гласуване е в кърпа вързана.

Очаквам разликата да е сериозна в наша полза.

Много ми харесва колко си сигурен, бе първият опит на Христина да го приземи.

Когато видя накъде отиват нещата, набеди останалите, че виждат у него сериозна конкуренция и се опитват да го елиминират.

 

Не можеш да говориш така, скастри го отново Христина, не им е лесно, аз вярвам на всички.

Хора, които са ми обяснявали как са ми станали приятели след три нощувки, вярвам само на делата, си каза думата Ивайло и стана ясно, че ще има едно наум за тези, които не ги подкрепиха.

Иво беше сигурен, че оставаме и той обича когато е под емоция да пресолява манджата, така че нормално е да говори такива неща.

Накрая обяви жена си за наивна, че вярва на хората. Но зрителите също се изказаха за неговата персона.

Продукцията много хитро ги накара да си покажат с гласуването предпочитанията,да вкарат интрига и да ги противопоставят.А това реване беше като на фатално сбогуване-чак пък толкова да са се сближили.Нали знаят правилата .Да се борят за точки,а не да разчитат на милостта на другите.

 

Ивайло е отвратителен . Още във Фермата си показа злия характер . Опитва се да се прикрива , но безуспешно .

О не, този лаладжия започнаха да го бутат напред. Той каза нещо за някои двойки, има си едно на ум и ще започне да си отмъщава.

Ще си го тикате напред Ивайло.
То се вижда колко много време му отделяте- другите не могат се вредят имената да си кажат от него, че да ги запомним.

Жалко… Трябваше да си тръгнат, много самочувствие в този момък, много нещо…

Христина е страхотна! Изключително зряла, интелигентна. Ивайло е нагъл, с високо самочувствие без грам покритие! Добре че е тя да балансира двойката и да го кара да изглежда по-добре когато е с нея. Ако останат по-напред в предаването ще е именно заради нея!

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Халваджиян емигрират в Италия, у нас не се чувстват добре
Next: Само на 49. Отиде си голяма звезда и обичан от всички актьор

Последни публикации

  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
  • Леля ми Лилия, винаги е била моят идол. Тя беше онази жена, която успя да избяга от сивотата на квартала, в който двете с майка ми бяхме останали. Лилия се издигна, омъжи се за богат мъж и започна работа в една от онези компании, чиито имена се изписват със златни букви по лъскавите списания – световноизвестна луксозна марка.
  • Преместих се в къщата на покойния си баща, Стефан, веднага след погребението. Беше странно. Въздухът беше тежък, просмукан със спомени, които не усещах като свои. Стефан никога не беше топъл човек, по-скоро фигура
  • Винаги готвя. Това беше моята роля, моята функция, моята неизказана присъда. Аз бях Магдалена. За дъщеря си Деница и зет си Пламен аз бях не просто майка и тъща
  • Сърцето ми биеше в особен, приглушен ритъм – ритъмът на подредения живот. Бракът ми беше точно такъв, уреден. Договор между две семейства, скрепен с подписи и хладни усмивки
  • Напуснах дома си на осемнадесет. Точно в деня, в който получихме дипломите си, аз събрах сака си, докато тя, моята близначка Лилия
  • Съпругът ми, Асен, започна да остава до късно на работа. Вечерите се проточиха в тишина. Голямата ни къща, обикновено изпълнена с неговия мощен глас и смях, сега притихваше в очакване
  • Всеки уикенд. Като по часовник. Петък вечер Мартин започваше да стяга малките сакове. Двете ранички с динозаври за момчетата, резервни дрехи, любимите им играчки. Водеше децата при родителите си
  • Животът ми беше подреден. Като пенсиониран архитект, аз ценях структурата, тишината на сутрините и меката светлина, която падаше върху чертожната ми дъска, макар тя отдавна да служеше само за подреждане на книги
  • Качих се в самолета и видях бившия си шеф да седи до мен в икономична класа.
  • Самолетната седалка изскърца под мен, жален, почти човешки стон. Звук, който познавах твърде добре. Беше звукът на осъждането, звукът на общественото порицание, въплътен в парче плат и метал. Аз бях Мая. Жена с наднормено тегло, да, но и жена, която беше платила. Платила беше двойно.
  • Това беше константа в живота ми, толкова сигурна, колкото изгряващото слънце и фактът, че майка ми, Диана, никога повече нямаше да се усмихне истински. Мразех Яна с всяка фибра на съществото си, с онази дълбока, изпепеляваща омраза, която само едно изоставено дете може да подхранва.
  • Колежката ми, Десислава, ми носеше кафе всеки понеделник в продължение на месец. Топло, силно, точно както го обичах, без захар, с капка мляко. Аз, Мартин, бях просто един от многото анализатори
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
  • Леля ми Лилия, винаги е била моят идол. Тя беше онази жена, която успя да избяга от сивотата на квартала, в който двете с майка ми бяхме останали. Лилия се издигна, омъжи се за богат мъж и започна работа в една от онези компании, чиито имена се изписват със златни букви по лъскавите списания – световноизвестна луксозна марка.
  • Преместих се в къщата на покойния си баща, Стефан, веднага след погребението. Беше странно. Въздухът беше тежък, просмукан със спомени, които не усещах като свои. Стефан никога не беше топъл човек, по-скоро фигура
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.