Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Зрителите бесни на Емо Чолаков: Бутат участник от Фермата в Един за друг
  • Новини

Зрителите бесни на Емо Чолаков: Бутат участник от Фермата в Един за друг

Иван Димитров Пешев февруари 27, 2024
cscsdxasxsafdsgfdg.png

Първото емоционално изпитание за двойките в „Един за друг“ дойде с момента на избора кой да си тръгне от шоуто едва една седмица след влизането във вилата на любовта. Последните в класацията двойки Галена и Петър и Христина и Ивайло се изправиха едни срещу други, борейки се за благословията на останалите участници. Всички те са заедно едва от няколко дни, но мисълта, че ще се разделят с някой ги разтърси здраво и всички ревнаха без изключение.

Галена успя някак да им грабне сърцата с чистото си непринудено поведение и лъчезарно излъчване. В конкурентната двойка симпатиите бяха насочени към половинката на Ивайло Христина. Мъдра, балансирана, спокойна и умна жена, за която мнозина се питат какво прави с такъв мъж до нея.

 

Името Ивайло Герасимов нашумя покрай скандалите в един от сезоните на „Фермата“ и там, неговата коалиция с Мартина и сие остави отвратително впечатление у зрителите.

Виждаме, че промяна у него няма, единствено половинката му опитва на моменти да го озапти, да не говори излишни приказки, които не го поставят никак в добра светлина.

Ивайло бе абсолютно сигурен, че победата им в първото гласуване е в кърпа вързана.

Очаквам разликата да е сериозна в наша полза.

Много ми харесва колко си сигурен, бе първият опит на Христина да го приземи.

Когато видя накъде отиват нещата, набеди останалите, че виждат у него сериозна конкуренция и се опитват да го елиминират.

 

Не можеш да говориш така, скастри го отново Христина, не им е лесно, аз вярвам на всички.

Хора, които са ми обяснявали как са ми станали приятели след три нощувки, вярвам само на делата, си каза думата Ивайло и стана ясно, че ще има едно наум за тези, които не ги подкрепиха.

Иво беше сигурен, че оставаме и той обича когато е под емоция да пресолява манджата, така че нормално е да говори такива неща.

Накрая обяви жена си за наивна, че вярва на хората. Но зрителите също се изказаха за неговата персона.

Продукцията много хитро ги накара да си покажат с гласуването предпочитанията,да вкарат интрига и да ги противопоставят.А това реване беше като на фатално сбогуване-чак пък толкова да са се сближили.Нали знаят правилата .Да се борят за точки,а не да разчитат на милостта на другите.

 

Ивайло е отвратителен . Още във Фермата си показа злия характер . Опитва се да се прикрива , но безуспешно .

О не, този лаладжия започнаха да го бутат напред. Той каза нещо за някои двойки, има си едно на ум и ще започне да си отмъщава.

Ще си го тикате напред Ивайло.
То се вижда колко много време му отделяте- другите не могат се вредят имената да си кажат от него, че да ги запомним.

Жалко… Трябваше да си тръгнат, много самочувствие в този момък, много нещо…

Христина е страхотна! Изключително зряла, интелигентна. Ивайло е нагъл, с високо самочувствие без грам покритие! Добре че е тя да балансира двойката и да го кара да изглежда по-добре когато е с нея. Ако останат по-напред в предаването ще е именно заради нея!

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Халваджиян емигрират в Италия, у нас не се чувстват добре
Next: Само на 49. Отиде си голяма звезда и обичан от всички актьор

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.