Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Зрителите изригнаха срещу бизнесдамата Виолета в Игри на волята, искат я аут от състезанието
  • Новини

Зрителите изригнаха срещу бизнесдамата Виолета в Игри на волята, искат я аут от състезанието

Иван Димитров Пешев октомври 30, 2023
sdfgsdfgregrgf.png

Доста зрителски негативи отнесе майката на Денислава в “ Игри на волята „.

Повод за недоволството срещу бизнесдамата Виолета бе епизодът, излъчен миналия петък, който затвърди убеждението сред зрителите, че в „Игрите“ всичко е нагласено предварително.

Майката на Денислава очаквано отстрани крехката Цветелина, прати я вкъщи и й отмъкна грошовете.

 

А публиката се ядоса, въпреки, че предварително се очакваше такъв развой на събитията.

Хората скочиха като един срещу бизнедамата от Америка и коментират:

„Жалка е тази жена, за мен „Игри на волята приключиха. За пореден път победи пошлото, гнусното и уродливото.

И то с една нагласена и подарена победа! Ако тази госпожа така си печели битките в живота, жалко за тези, които ще взимат пример от нея!”

 

Не стига, че й харизаха победата и богатството, но Виолета Стайкова се опита да изиграе и цирк.

Тя пусна няколко крокодилски сълзи на сбогуване с Цвети  и замаза положението като измрънка, че в живота си не е такава.

Едва ли обаче някой й хвана вяра, а Ралица дори я порица:”На Арената всичко трябва да е честно, грозно е да се мами!”. Лицемерката Виолета се съгласи с водещата, но не се засрами да прибере грошовете на Цвети.

А зрителите са категорични: „Вместо да я изгонят служебно й подариха и богатство, давайте й наградата от 100-те бона и сгъвайте цирка!’, гневят се зрителите на старата вещица и на екипа на „Игри на волята”.

Continue Reading

Previous: Какво се случва в апартаментите, където расте алое: струва ли си да държите цветето у дома?
Next: Времето съвсем се чална: Живакът удря 30 градуса в сряда, а после…

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
  • Никога не бях казвала на семейството на съпруга си, че разбирам испански.
  • На двадесет и седем години съм и дълго време бях убеден, че в любовта съм пълен провал. Личният ми живот се свеждаше до кратки увлечения и учтиви раздели. Нищо истинско, нищо трайно.
  • След дългото боледуване на съпруга ми тишината не беше спокойствие. Беше остатък от шум, който си беше отишъл, а в ушите ми още кънтеше. Понякога, когато стоях сама в кухнята, ми се струваше, че ще чуя отново онова равномерно писукане, от което се бях научила да разпознавам страх, надежда и безсъние само по една промяна в ритъма.
  • Ноемврийският вятър гонеше сухи листа по тротоара, а Андрей стоеше пред витрината на бижутерийния магазин и гледаше отражението си. Петдесет и две години. Сивина по слепоочията. Скъпо палто. Часовник, струващ повече от годишната заплата на обикновен човек.
  • Той беше човекът, за когото пишеха лъскавите списания. Успешни инвестиции, луксозни вили, яхти, охрана, заседания зад затворени врати. Имаше всичко, което може да се купи.
  • „Виж я ти, твоята селянка е дошла да дояжда остатъците!“ изсмя се Алла, докато сочеше с пръст в изискания ресторант.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.