Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Зрителите не помнят такова чудо в Ергенът, страшна работа
  • Новини

Зрителите не помнят такова чудо в Ергенът, страшна работа

Иван Димитров Пешев февруари 22, 2024
sadvksdfkvfdkbkgfbkgfbgf.png

Новият сезон на “Ергенът” започна преди часове, а тази година участничките са решили да надминат всички очаквания – готови са на чудати неща, за да блеснат. Продуцентите явно са подбрали дами, които са способни толкова много да се изложат, че да станат за смях на цяла България.

Първата дама, която има руски и монголски корени, реши да стартира предаването и срещата си с Алек, като му подари любовно писмо. Екатерина призна, че го е харесала от пръв поглед.

Втората дама пък нахлу на алеята пред къщата с пожарен автомобил и включени сирени. Габи излезе от него с маркуч, който развя пред погледа на блондина.

Това обаче бе нищо, в сравнение с третата красавица. Валерия е модел от Дупница, който учи в УНСС и скоро е загубила майка си. Тя обаче реши да пренебрегне драматичната си визитка, като поднесе на Алекс чиния със спагети, които помоли да хапнат като в емблематичната сцена от “Лейди и Скитника”.

Това обаче по-скоро притесни ергена, вместо да го мотивира. Той се опита да избегне целувката, но тя опита настъпателно всичко, макар и неуспешно. В крайна сметка това официално е първата участничка, опитала да награби ергена по-малко от минута от стъпването си в шоуто.

Тази година рилитито се премести от Турция в Гърция – на Родос, източният пристан на Гърция, определян като перлата на Егейско море. Участват 26 жени, които ще се борят за сърцето на Алекс – 28-годишен мъж, който участва в семеен бизнес в сферата на логистиката.

“Имам три сестри и един брат. Израстнал съм с много любов. Всеки от семейството ми е тръгнал по пътя си, но като се съберем на едно място правим луда хомогенна смес. Баща ми е пример за подражание – можещ и стабилен мъж. На масата като седнем срещу него има пет деца, аз трябва да го бия с едно поне. С майка ми отношенията ни са съкровени и дълбоки. Зад всеки успешен мъж стои силна жена. Аз съм безобразен романтик”, каза Александър Младенов.

В началото водещият на риалитито Наум Шопов-младши му предаде годежен пръстен, който да държи в себе си преди да реши на коя от кандидатките за сърцето му да го даде.

Алек призна, че вярва в любовта от пръв поглед, но Наум го посъветва да не се влюбва още днес, защото ако даде пръстена ще прецака шоуто.

Русенката Катерина, която е модел, бе първата от участничките, които прекрачиха прага на къщата. Тя е дете от смесен брак между българин и рускиня. Алек каза, че направо си е забравил името като я е видял.

Малко след това той загуби ума и дума, тъй като втората участничка пристигна със сирени. Габи бе в пожарна кола, тъй като работи като пожарникарка.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Цената на пресния картоф за килограм скочи до небесата
Next: Менюто, което блокира деменцията – ето какво трябва да ядете за закуска, обяд и вечеря

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
  • Никога не бях казвала на семейството на съпруга си, че разбирам испански.
  • На двадесет и седем години съм и дълго време бях убеден, че в любовта съм пълен провал. Личният ми живот се свеждаше до кратки увлечения и учтиви раздели. Нищо истинско, нищо трайно.
  • След дългото боледуване на съпруга ми тишината не беше спокойствие. Беше остатък от шум, който си беше отишъл, а в ушите ми още кънтеше. Понякога, когато стоях сама в кухнята, ми се струваше, че ще чуя отново онова равномерно писукане, от което се бях научила да разпознавам страх, надежда и безсъние само по една промяна в ритъма.
  • Ноемврийският вятър гонеше сухи листа по тротоара, а Андрей стоеше пред витрината на бижутерийния магазин и гледаше отражението си. Петдесет и две години. Сивина по слепоочията. Скъпо палто. Часовник, струващ повече от годишната заплата на обикновен човек.
  • Той беше човекът, за когото пишеха лъскавите списания. Успешни инвестиции, луксозни вили, яхти, охрана, заседания зад затворени врати. Имаше всичко, което може да се купи.
  • „Виж я ти, твоята селянка е дошла да дояжда остатъците!“ изсмя се Алла, докато сочеше с пръст в изискания ресторант.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.