Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Зрителите не помнят такова чудо в Ергенът, страшна работа
  • Новини

Зрителите не помнят такова чудо в Ергенът, страшна работа

Иван Димитров Пешев февруари 22, 2024
sadvksdfkvfdkbkgfbkgfbgf.png

Новият сезон на “Ергенът” започна преди часове, а тази година участничките са решили да надминат всички очаквания – готови са на чудати неща, за да блеснат. Продуцентите явно са подбрали дами, които са способни толкова много да се изложат, че да станат за смях на цяла България.

Първата дама, която има руски и монголски корени, реши да стартира предаването и срещата си с Алек, като му подари любовно писмо. Екатерина призна, че го е харесала от пръв поглед.

Втората дама пък нахлу на алеята пред къщата с пожарен автомобил и включени сирени. Габи излезе от него с маркуч, който развя пред погледа на блондина.

Това обаче бе нищо, в сравнение с третата красавица. Валерия е модел от Дупница, който учи в УНСС и скоро е загубила майка си. Тя обаче реши да пренебрегне драматичната си визитка, като поднесе на Алекс чиния със спагети, които помоли да хапнат като в емблематичната сцена от “Лейди и Скитника”.

Това обаче по-скоро притесни ергена, вместо да го мотивира. Той се опита да избегне целувката, но тя опита настъпателно всичко, макар и неуспешно. В крайна сметка това официално е първата участничка, опитала да награби ергена по-малко от минута от стъпването си в шоуто.

Тази година рилитито се премести от Турция в Гърция – на Родос, източният пристан на Гърция, определян като перлата на Егейско море. Участват 26 жени, които ще се борят за сърцето на Алекс – 28-годишен мъж, който участва в семеен бизнес в сферата на логистиката.

“Имам три сестри и един брат. Израстнал съм с много любов. Всеки от семейството ми е тръгнал по пътя си, но като се съберем на едно място правим луда хомогенна смес. Баща ми е пример за подражание – можещ и стабилен мъж. На масата като седнем срещу него има пет деца, аз трябва да го бия с едно поне. С майка ми отношенията ни са съкровени и дълбоки. Зад всеки успешен мъж стои силна жена. Аз съм безобразен романтик”, каза Александър Младенов.

В началото водещият на риалитито Наум Шопов-младши му предаде годежен пръстен, който да държи в себе си преди да реши на коя от кандидатките за сърцето му да го даде.

Алек призна, че вярва в любовта от пръв поглед, но Наум го посъветва да не се влюбва още днес, защото ако даде пръстена ще прецака шоуто.

Русенката Катерина, която е модел, бе първата от участничките, които прекрачиха прага на къщата. Тя е дете от смесен брак между българин и рускиня. Алек каза, че направо си е забравил името като я е видял.

Малко след това той загуби ума и дума, тъй като втората участничка пристигна със сирени. Габи бе в пожарна кола, тъй като работи като пожарникарка.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Цената на пресния картоф за килограм скочи до небесата
Next: Менюто, което блокира деменцията – ето какво трябва да ядете за закуска, обяд и вечеря

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.