Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Ивайла Бакалова: Детето на Борислава Йовчева е на Борисов
  • Новини

Ивайла Бакалова: Детето на Борислава Йовчева е на Борисов

Иван Димитров Пешев февруари 20, 2022
ivaylababakkalova.jpg

Можете да споделите с приятели от тук:

„Защо, когато казах, че ме рекетират да дам сериозен рушвет за освобождаването на един арестант, ме скъсаха от разпити. А когато заявих, че детето на Борислава е на Бойко, никой не ме търси?“, коментира моделът и жена до Веселин Денков Ивайла Бакалова пред „Евродикоф“.
„След като човекът, с когото живея, беше арестуван, имах множество разпити в спецпрокуратурата. Интересът тогава беше много висок, но след като записах посредниците на специализирания съд и прокуратура никой не ме потърси. Те си говориха с Господ и те можеха да направят всичко, поискаха не по-малко от 100 000 лева.

Тогава интересът по дело, за което на всички беше ясно, че е скалъпено, беше безумен. На всеки един разпит спецпрокурорите питаха за Васил Божков, дали се познаваме, дали знам за организацията на протести“, казва Бакалова.

„Обществена тайна е, че Веселин Денков започна да ходи през 2020г. на протести, забелязан беше там и беше обявен за един от големите врагове на властта. Заповядано му беше да бъде тикнат в ареста и да не излиза. 10-20 дни преди задържането му той отиде при Сотир Цацаров, действащ шеф на КПКОНПИ, за да разкаже за рекет и изнудване от страна на Прокуратурата. Аз съм била свидетел на тези срещи. В момента, в който той отиде на среща в КПКОНПИ и подаде сигнал, след това му беше издадена заповед за задържане“, добави още тя.
„Не искам да влизаме в детайли относно детето на Борислава Йовчева, но аз познавам Бойко Борисов от кампании през 2001г. Не съм го виждала от години. Той не ми е изпращал Борислава Йовчева. Тя се свърза с мен чрез приятелка с идеята да ѝ помогна да се установи в Дубай, да ѝ помогна с училище, с жилище, което да закупят.

Тя се свърза с мен и за мен веднага стана известно кое е това момиче и кое е това дете. За да се преместиш в Дубай бащата има основна роля във възпитаването на детето. Тя каза, че детето е нейно, води се на нейно име, защото бащата е много известен човек. На мен още тогава ми стана известно. От тогава никой не ме е потърсил“, посочи още Бакалова.

„За да ги кажа тези неща значи съм сигурна, а именно, че това дете е детето на Бойко Борисов. Оттам нататък е елементарно за властите и за прокурорите в България да се направят, че нищо не се е случило, както и че Борисов няма дете. Борисов явно не е доблестен човек и не може да застане зад своите постъпки, както и затова какво е направил 12 години на България“, коментира тя и допълни, че когато се видят снимки на детето е абсолютно сигурно кой е бащата.

Припомняме, че пред Станислав Цанов бизнесменът Веселин Денков твърди, че е бил отвлечен с поръчка от Бойко Борисов? В първото си цялостно интервю и след престоя в затвора. „Мис България“ Ивайла Бакалова проговори за записите със скрити камери, къщата на Бойко Борисов в Барселона и предизвиква Борисов да си направи тест за бащинство.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Previous: Германски села ви дават безплатно земя, жилище и работа – трябва само да отговаряте на 1 условие
Next: 14-годишно момиче си купи стара каравана! Това, което направи по-късно с нея, накара всички да й се възхищават

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.