Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Иван Такев разплака България след трагедията с дъщеря си Деница
  • Новини

Иван Такев разплака България след трагедията с дъщеря си Деница

Иван Димитров Пешев август 13, 2023
taskasrkaskd.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Председателката на Българското египтологическо общество Деница Такева-Германова си отиде твърде рано от този свят – на 40 години, съобщиха по-рано от организацията.

Тя е дъщеря на известния телевизионен журналист Иван Такев – легендарен водещ на политическото предаване „Отзвук“ по БНТ, работил и в други телевизии, както и в БНР и радио „Свободна Европа“.

Такев, който преди години беше пресаташе на футболния ЦСКА, се прости с Деница емоционално в социалните мрежи.

Постът му просълзи мрежата и за кратко време стотици изказаха съболезнования след огромната трагедия, сполетяла семейството на популярния журналист. Той публикува и множество снимки на дъщеря си.

Публикацията на Иван Такев:

„Моята любима Деничка-звездичка отлетя в безкрая! Отиде си така бързо, както и живя!

Казват, че Бог прибира онези свои чеда, които обича най-много, които са най-добри. А тя беше, смея да твърдя най-добрата, или една от най-добрите!

Мислех, че увлечението ти по древен Египет е мимолетно, но то се оказа твоя съдба!

На шега ти казвах, че си Хауърд Картър в пола! Дано го срешнеш някъде в небесните селения!

Сигурен съм, че той като истински джентълмен леко ще ти се поклони и ще повдигне цилиндъра си!

Сигурно някъде там ще срешнеш и любимите ти Гергина Тончева и Оги Радев! Съжалявам, че не съм на твоето място, и че ме изпревари.

Благодаря ти, че ме дари с две слънчеви внучки, които дано са наследили твоя талант и устременост!

Няма вече кой да ми дава кураж с неговото, дядка, дядка всичко ще е наред! Лети моя звездичке!

Толкова много твои планове и мечти останаха нереализирани. За нас ти винаги ще бъдеш жива.

Твоят неукротим дух и интелект винаги ще бъдат с нас! „Смъртта понякога е твърде жалка, живота-непосилно груб, а в черната прощална катафалка лежи звезда, наместо труп“! Безкрайно те обичаме!“.

Екипът ни изказва искрени съболезнования на близките на Деница Tакева-Германова. Да почива в мир!

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: От bTV решиха каква е съдбата на Билалов и Цитиридис! Ето какво ще гледаме през есента
Next: 91-годишен мъж в дълбока скръб за изчезналото куче: Предлага огромна награда

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.