Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Иван Такев скърби за дъщеря си: Изминаха 40 тягостни дни без нашата Деничка звездичка
  • Новини

Иван Такев скърби за дъщеря си: Изминаха 40 тягостни дни без нашата Деничка звездичка

Иван Димитров Пешев септември 22, 2023
takkekvikds.png

Бащата на починалата Деница Такева – дългогодишният журналист от БНТ Иван Такев, скърби за нея в емоционална публикация във фейсбук профила си:

„Изминаха 40 тягостни дни без нашата Деничка звездичка!

Това дете беше погалено от бога да озарява със своето сияние и присъствие!

Може би и затова бог толкова бързо я прибра при себе си! Там където влезеше, всичко около нея сияеше! Не случайно казват, че името предопределя човека.

! Същество, което търсеше любов и същество, което щедро даряваше любов!

Същество, което беше родено за лидер, което не се спираше пред никакви трудности и с неизчерпаем оптимизъм ги преодоляваше.

Същество отдадено на духовността и науката! Такава беше моята, нашата Дени.

Според езотериците, слер 40-я ден материалната жизнена сила на Душата се разпада, тя се освобождава от етерната обвивка и се превръща в малка светеща точка. Г

олемината на точката зависи от духовното развитие на човека. Колкото по-развит в духовен план е един човек, толкова по-голяма е неговата светлина.
Но тази светеща точка е жива.

Душата обитава друго пространство, наречено Астрал. Душата под формата на светеща точка, има свои сетива и разум.

Вярвам в казаното от нейния египетски приятел Мохамед, че тялото може да си тръгне, но душата остава завинаги! Не съм езотерик, но вярвам, че в небосвода ще грее нашата звездичка!

Грей ярко в небосвода наша звездичке. Твоят неукротим дух и интелект ще бъдат винаги с нас. Безкрайно те обичаме и ще те носим в сърцата си!“.

В продължение на години тя подпомага с дейността си развитието и популяризирането на египтологията у нас и насърчава взаимоотношенията между София и Кайро.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: МВР измисли как да надхитри шофьорите, които предупреждават с фарове другите водачи, когато видят патрулка
Next: Ето защо Сашо Кадиев напусна Би Ти Ви

Последни публикации

  • Джонатан винаги е вярвал, че светът се дели на победители и на хора, които трябва да им ръкопляскат.
  • Острият, отчаян вик прониза нощта и се загуби в грохота на гръмотевиците.
  • Когато Даниел завъртя ключа по-рано от обичайното, не очакваше нищо повече от тишина и тежък въздух. Той се беше научил да живее в къща, която говори само със скърцане на стъпала и с шепота на спомени.
  • Постоянният порой не просто валеше. Той преследваше. Водата се стичаше по предното стъкло на черния автомобил като безкрайни нишки, които все не успяваха да се скъсат. Даниел стискаше волана така, сякаш държеше собственото си търпение в юмрук.
  • Лора беше свикнала с абсолютен контрол.
  • Казват, че парите могат да оправят всичко.
  • В продължение на шест безмилостни месеца Томас спазваше един и същ ритуал с безпощадна прецизност.
  • Думите на Грег отекнаха по-силно от шума на касите. Хората наоколо се обърнаха, престорено заети, но с очи, които не пропускаха нищо. Мая стоеше като закована, сякаш плочките под краката ѝ бяха станали лепкави и не я пускаха.
  • Никой не чу тихия плач зад товарната рампа онази нощ.
  • Евтините пластмасови колела на синия куфар се блъскаха в безупречните павета на най-луксозната улица, където тревата изглеждаше по-гладка от килим, а прозорците блестяха така, сякаш никога не са виждали прах.
  • Влязох в ресторант, за да изям остатъците, оставени от други… защото умирах от глад.
  • Двама полицаи стояха в хола ни, докато Виктория ридаеше истерично и сочеше към мен с треперещ пръст.
  • Слухът започна от една обикновена прегръдка.
  • Всичко започна с дъжд, който сякаш имаше лична причина да ме преследва.
  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Джонатан винаги е вярвал, че светът се дели на победители и на хора, които трябва да им ръкопляскат.
  • Острият, отчаян вик прониза нощта и се загуби в грохота на гръмотевиците.
  • Когато Даниел завъртя ключа по-рано от обичайното, не очакваше нищо повече от тишина и тежък въздух. Той се беше научил да живее в къща, която говори само със скърцане на стъпала и с шепота на спомени.
  • Постоянният порой не просто валеше. Той преследваше. Водата се стичаше по предното стъкло на черния автомобил като безкрайни нишки, които все не успяваха да се скъсат. Даниел стискаше волана така, сякаш държеше собственото си търпение в юмрук.
  • Лора беше свикнала с абсолютен контрол.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.