Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Иво Танев се усъмни в историята със Сашко и го съсипаха
  • Новини

Иво Танев се усъмни в историята със Сашко и го съсипаха

Иван Димитров Пешев ноември 20, 2022
ivovasovasnsatshasko.jpg

Какво ли не се изписа в периода откакто стана ясно, че едно дете е само някъде в гората и има нужда от помощ.

Врачки показваха възможни места, където да открият Сашко, доброволци и полиция хвърлиха толкова сили, благодарение на което историята приключи щастливо.

Но както всички си познаваме народомисленето, българинът винаги се съмнява до доказване на противното.

Иво Танев не е изключение и изказа мнението си с пост в социалните мрежи. Ето какво написа той по темата и много негови последователи се съгласиха.

Не изпускай тези оферти:

В сравнение с малкия Сашко Беър Грилс е един обикновен аматьор.
Детето се е справило в оцеляването без екип около него. За разлика от Беър Грилс.

Коментарите под публикацията са в същия дух.

Българина е Тома Неверни!! И защото той не би могъл да оцелее в такава ситуация, естествено ще си помисли, че има измама и конспирация.

И Ти да видиш! Ако истината му обори теорията на конспирация, веднага ще нападне, не за друго, ами да не се разбере, че е глупав.

Иво, има нещо гнило в тази история – намерено е там, където е търсено под микроскоп, а и изобщо не е било измръзнало за 8 нощи под небето, то само една нощ стига за дете с една тениска, при това без храна и вода… айде няма нужда да се лъжем…

100 хил.лв и веднага се намери

Хубаво е,че го намериха.Но остана усещането за нещо друго. А ние,простолюдието,стискахме палци да се намери детенцето…ако изобщо е изчезвало.

Кучетата участвали в акцията са били със синузит

И още много предположения, че това което казват пред камерите, бащата, близки, властите е една заблуда.

Вълна от радост заля социалните мрежи след новината, че изчезналият 12-годишният Александър е открит жив. Както БЛИЦ писа детето е намерено от полицаи в трудно достъпна местност.

Детето беше в неизвестност 9 дни.

Доброволците и в социалните мрежи, както и в канала Zello, заливат с благодарствени и радостни съобщения.

Хората призовават за кашони с шампанско, повече ракия и празник в Перник.

Доброволците се разбират да се съберат тази вечер в Перник и да празнуват.

„Кой от където е, няма значение откъде сте, обичам ви.“

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Извънредно! Лекарите хвърлиха бомба за Сашко и направиха разкритие
Next: 2 капки във всяко ухо и слухът се подобрява до 97 процента: Помага дори при най-възрастните хора

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.