Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Идва голяма промяна за хората в болничен, вече ще се плащат различно
  • Новини

Идва голяма промяна за хората в болничен, вече ще се плащат различно

Иван Димитров Пешев януари 3, 2024
sdfvdfgfdhfdhdfhgfh.png

Промените, които влизат в сила от 2024 г. Работодателите ще заплащат само първите два дни от болничните, а не както досега – първите три.

 

Задължението работодателите да изплащат първите три дни от обезщетенията за временна неработоспособност на служителите беше въведено като временна антикризисна мярка през 2010 година, но остана постоянна.

От бизнеса пресмятат, че по-малкото разходи за болнични листове е възможност за инвестиции и повишаване на работни заплати.

Според Асоциацията на индустриалния капитал трябва да се затегне контролът и предлагат той да се осъществява не от Районните здравни инспекции, а от териториалните поделения на НОИ, съобщава Нова телевизия.

 

Първият работен ден от новата година за Лора Ризова се оказа неработен. С 5-годишно болно дете вкъщи, я срещаме в кабинета на д-р Порязова. „Няма как. Аз работя от вкъщи и с нея вкъщи е доста кошмарно и ми се налага да взема болничен лист”, обясни Ризова.

Болничният ѝ е за 4 дни, от които два ще са за сметка на работодателя. Знае, че той ще покрие 70% от месечната ѝ брутна заплата, а за останалите два дни НОИ ще изплати 80%.

„За бизнеса това означава по-малко разходи за обезщетения за временна неработоспособност. За работника също има полза и това е, че той ще получава по-високо обезщетение за третия неработен ден, тъй като НОИ изплаща по-висок процент обезщетение”, заяви Добрин Иванов.

По-малко разходи за обезщетения сега, но повече фалшиви болнични от няколко години насам, отчитат от бизнеса. Затова настояват за промени.

„Контролът на болничните да се осъществява не от Районните здравни инспекции, а от териториалните поделения на НОИ в страната, тъй като в България обезщетенията се плащат от НОИ, а контролът се осъществява от друга институция. Има липсва на сътрудничество между двете институции”, посочи Иванов.

Последните изследвания са показали, че фиктивните документи за временна неработоспособност ощетяват бизнеса с около 50 млн. лева годишно, а осигурителната система – с 200 млн. лв. „Аз съм била свидетел и на предишните места, където съм работила как се взимат болнични за щяло и нещяло”, добави Ризова.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Измийте веднъж прозорците си с това и цяла година няма да се занимавате с тях
Next: Тъжна вест! Почина съпругата на актьора Иван Балсамаджиев. Синът им: Отиде си бавно и мъчително

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.