Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Идва най-странната седмица. Лято и зима в едно
  • Новини

Идва най-странната седмица. Лято и зима в едно

Иван Димитров Пешев април 14, 2024
bgfgnghngfnhmhjm.png

Идва най-странната седмица. Лято и зима ще се редуват в следващите дни. Проливен, но кратък дъжд се изсипа за кратко над София в съботния следобед. Над Централна и Източна България също се развива през целия ден купеста и купесто-дъждовна облачност. Възможно е там на места краткотрайни валежи от дъжд, в отделни райони и придружени с гръмотевици.

През нощта над по-голямата част от страната ще е предимно ясно. Над източните райони облачността ще е разкъсана, съобщиха от Националния институт по метеорология и хидрология (НИМХ).

Ще духа слаб до умерен вятър от запад-югозапад. Минималните температури ще са между 9° и 14°, в София – около 8°.

Утре (неделя) ще бъде предимно слънчево. Около и следобед над планинските и източните райони временно облачността ще се увеличи. Ще духа слаб западен вятър, който вечерта ще се ориентира от юг-югозапад. Максималните температури ще са между 25° и 30°, по Черноморието 20°-24°, в София – около 26°. Атмосферното налягане ще продължи бавно да се понижава, но ще се задържи по-високо от средното за месеца.

По Черноморието ще бъде предимно слънчево, около и следобед с временни увеличения на облачността. Ще духа слаб до умерен вятър от юг-югоизток. Максималните температури ще са между 20° и 24°. Температурата на морската вода е около 15°. Вълнението на морето ще е около 2 бала.

В планините ще бъде предимно слънчево, следобед с временни увеличения на облачността. Ще духа умерен вятър от север-северозапад. Максималната температура на височина 1200 метра ще е около 18°, на 2000 метра – около 10°.

В началото на новата седмица вятърът ще се обърне от юг-югозапад, ще бъде до умерен и с него ще се затопли още, дневните температури ще достигат и надхвърлят 30°, в отделни райони до 33°-34°. Ще бъде с разкъсана висока облачност, която във вторник от югозапад ще се увеличава, вплътнява и снижава, посочва дежурният синоптик на НИМХ Марияна Попова.

Привечер във вторник на отделни места в крайните западни райони е възможно да превали краткотрайно.

В сряда в източната половина от страната ще се задържи с югозападен вятър и високи температури, все още с разкъсана облачност. Над западната въздушната маса ще се лабилизира и на много места ще се развива купесто-дъждовна облачност, ще има краткотрайни валежи и гръмотевични бури с усилване на вятъра. Възможни са градушки. Има повишена вероятност за локални значителни количества валеж.

Към вечерта и през нощта срещу четвъртък, с обръщане на вятъра от запад-северозапад, ще нахлува студен въздух.

Сутрешните температури във вторник и сряда ще са доста високи, в повечето места между 13° и 18°, но в сряда дневните ще започнат да се понижават – значително в Западна България, където ще остават до 18°-20°, но на изток ще са все още до 26°-28°.

В четвъртък и петък ще е ветровито и застудяването ще продължи. Облачността ще е променлива, на места ще има и краткотрайни валежи; отначало над около 1100-1200 метра ще вали сняг, но постепенно границата дъжд-сняг ще се понижава. Ще се понижат и нощните температури, а и дневните ще бъдат под климатичните норми за тази част от април, максималните – до 20°, в петък на места и под 15°.

В събота вятърът ще отслабне, валежи ще има на малко места. Минималните температури ще са близки до нулата, на отделни места по високите полета в Югозападна България и под нулата, преобладаващите максимални ще са между 12° и 17°.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Ще изтънее ли джобът ни броени дни преди Великден, ето какво става с цените на храните
Next: Голяма промяна за изчисляването на пенсията, от НОИ обявиха, че вече може…

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.