Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Избирайте дини, които имат кафяви линии по кората
  • Новини

Избирайте дини, които имат кафяви линии по кората

Иван Димитров Пешев юли 26, 2023
dwqgetwegsdggdg.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Динята – любимото плод на лятото.

Тя е извънредно полезна. В 100 грама има само 30 калории. Отлично средство за хидратиране на организма. Съдържа редица витамини и минерали като А (засилва имунната система), В-6, Б-12 (подкрепя мозъчните функции), D (полезно за костите, косата, зъбите и с противовъзпалително действие) желязо, магнезий, калций.

Според някои изследвания дори е полезна при борбата с рак заради антиоксидантите, като ликопин в нея. 92% от динята е вода, а остатъкът е основно фибри и фруктоза. Динята е позната на хората още от древността. Произхожда от Африка. Намира се в гробовете на египетските фараони, пише vesti.bg.

1. Ако разрежете диня и видите, че в нейната вътрешност има пукнатини, а структурата ѝ изглежда захарна – това не е резултат от презряване. Вероятно при отглеждането на плода е използван форхлорфенурон или друг регулатор на растежа.

2. Тя не би трябвало да е зелена и свежа отвсякъде. Дините лежат на земята докато растат по естествен начин. И на съответното място от плода трябва да има жълтеникаво петно. Колкото по-наситено жълта е кората там, толкова по-добре узряла е динята.

3. Ако по кората на динята има мрежа от кафеникави, по-твърди линии, изглеждащи като дърво, това е точният плод. Тази мрежа показва, че динята е била опрашвана от пчели, което гарантира отлични вкусови качества.

4. Друг сигнал за качеството на плода е цветът на кората като цяло. Тя трябва да е матово зелена, а не лъскава. Иначе атрактивното бляскаво зелено показва, че плодът не е узрял. При почукване добре узрялата диня издава висок и кух, а не дълбок и плътен звук.

5. Има мъжки и женски дини. Първите са по-големи, обикновено с елипсовидна форма и по-воднист вкус. Ако не обичате твърде сладки дини, това е правилният избор. Женските дини са с кръгла форма и по-малки. Те са също така по-сладки.

6. Най-добрите дини са тези със среден размер – между 3 и 5 кг. Но независимо от размера усещането при вдигане трябва да е за по-тежка диня, отколкото предполага големината.

7. Най-добрите дини са тези със среден размер – между 3 и 5 кг. Но независимо от размера усещането при вдигане трябва да е за по-тежка диня, отколкото предполага големината.

След като знаете всичко това, вече може да изберете перфектната диня.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Разсекретиха за двама българи на Уимбълдън, които заслужават, да бъдат известни точно толкова колкото и Григор Димитров
Next: Ето го палата за 3 млн. лв. в Делта Хил, който Слави Трифонов продава

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.