Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Без категория
  • Избраха председател на парламента
  • Без категория

Избраха председател на парламента

Иван Димитров Пешев декември 6, 2024
Screenshot_25

Най-накрая депутатите успяха да изберат председател на Народното събрание в лицето на доц. Наталия Киселова.

Още в първата минута на 11-я опит за избиране на председател на Народното събрание бе поискан 1 час почивка, а Силви Кирилов даде само 15 минути.

След края на почивката „Възраждане“ отново издигнаха кандидатурата на Петър Петров. Тошко Йорданов предложи Силви Кирилов „за да излезем от тази позорна ситуация, в която сме се вкарали“.

„От един месец парламента не може да заработи и да намери път“, каза от трибуната Борислав Гуцанов от БСП. Той обяви, че партията му е подписала декларацията на ПП-ДБ за „санитарен кордон“ около Пеевски, въпреки че „БСП никога не е била за такива неща“.

„Не считаме, че правилното нещо са условията, но заради този толкова важен диалог в парламента, направихме и това. Надяваме се, че след като има нужните гласове, подписали декларацията, ще има избран председател“, заяви Гуцанов и отново обяви, че БСП издига кандидатурата на доц. Наталия Киселова.

Надежда Йорданова представи кандидатурата на Атанас Атанасов и добави, че кандидатурата му е единствената, която дава шанс НС да не „бъде зачерктнато“ само след два месеца.

Станислав Балабанов призова Наталия Киселова да оттегли сама кандидатурата си, като в отговор тя само му размаха пръст. Подобни призиви дойдоха и по адрес на Силви Кирилов, който беше обвинен, че не може да успокои залата.

От БСП заявиха, че Наталия Киселова ще подаде оставка, ако бъде избрана с гласовете на „ДПС – Ново начало“. Решението обяви депутатът Габриел Вълков от трибуната в парламента.

„Смятам, че доц. Наталия Киселова е най-добрият избор и че тя трябва да бъде подкрепена. Освен това ние имаме решение и на парламентарната група, и на доц. Наталия Киселова, че ако тя бъде избрана с гласовете на „ДПС – Ново начало“ и те са решаващи, тя ще си даде оставката“, обясни той.

След това депутатите излязоха в още една почивка от 15 минути, поискана от „Възраждане“, а минута, след като се върнаха в пленарнта зала, пак излязоха в нова 15-минутна почивка.

След още нападки от трибуната, депутатите най-накрая гласуваха. Предложението на ПП-ДБ ген. Атанасов получи 56 гласа „за“, 94 – „против“ , а 83 се въздържаха. След молба за прегласуване 56 бяха „за“, 95 „против“, 85 се въздържаха.

В подкрепа на доц. Наталия Киселова от БСП гласуваха 105 депутати, 94 бяха против, а 37 се въздържаха.

Петър Петров от „Възраждане“ получи 63 гласа „за“, 134 бяха против, 39 гласуваха „въздържал се“.

Най-възрастният депутат, Силви Кирилов, издигнат от ИТН, бе подкрепен от 82 депутати, 125 бяха против, въздържали се

Така доц. Наталия Киселова и Силви Кирилов отидоха на балотаж. От ПП-ДБ поискаха нова 15-минутна почивка, която обаче им беше отказана от Силви Кирилов, тъй като вече парламентарната им група е поискала такава. След това от БСП също поискаха почивка, като тяхната молба беше уважена.

На балотажа Наталия Киселова събра 140 гласа „за“, 93 бяха „против“. Нула депутати се въздържаха. Тошко Йорданов поиска прегласуване, като се обърна към АПС, ГЕРБ и ДСБ и припомни думите им, които са отправяли към БСП и Пеевски. След прегласуването Киселова събра отново 140 „за“ и 93 „против“.

Силви Кирилов събра 98 гласа „за“, 119 „против“, 17 се въздържаха.

Continue Reading

Previous: Оженихме се веднага след университета. Родих двамата му сина, които сега са възрастни мъже, всеки със собствено семейство
Next: Тайната как да приготвите най-вкусните картофи на фурна: Минимум олио и са в пъти по-добри от мазните пържени картофи

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.