Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Известен адвокат заплете голяма интрига с Божков, намеси луксозен джип и
  • Новини

Известен адвокат заплете голяма интрига с Божков, намеси луксозен джип и

Иван Димитров Пешев август 30, 2023
bzxghdzhshe.png

Васил Божков е бил откаран към следствения арест с най-луксозния джип, с който разполага „Гранична полиция“. Това мнение изрази адвокат Петър Славов в ефира на Bulgaria ON AIR..

„Доста въпроси се трупат и към съдебната власт, и към прокуратурата, и към МВР. Доказвайки с тезата, че той е бил препятстван от тамошните власти и не му е позволявано да напусне страната – това може да се ползва като вид извинение, че не е имало бягство от правосъдие, а просто, че не е имал възможност да се завърне. За мен е интересно какво той ще разкаже, виждаме, че днес е бил разпитван“, поясни адвокатът.

По думите му в близките дни повечето неща може и да станат ясни.

„И като стратегия на неговата защита, и като показания, които той дава. Но за мен няма нищо случайно, едва ли по принуда той се завърна. Едва ли е нещо, което не е обмислено преди това, не е координирано, подготвено, така че си мисля, че в близките дни ще ни покажат какъв е замисълът. Най-вероятно ще се търси и сделка за защитен свидетел, не изключвам той да го поиска“, добави Петър Славов.

Попитан дали има общо между убийството на Алексей Петров и завръщането на Божков, той отговори: „Хората, които следят криминалните хроники, чета в публичното пространство, че хората намират определена връзка. Но всичко изглежда доста спекулативно, за да можем да го коментираме в детайли. Прекалено много знакови личности си отидоха от този свят последните месеци, очевидно, недоброволно. Толкова много случайности не може да са случайни.“

Той смята, че всичко случило се може и да окаже влияние на местния вот.

„Допускам, че ще се опитат да елиминират окончателно машинното гласуване, тогава ще остане въпросът защо данъкоплатецът плати тези 40 и няколко милиона за високотехнологичните машини. Отделно има дело, което се води срещу държавата, за доста милиони. Сега се сетиха да променят софтуера, какво правиха една година?“, попита Славов.

Адвокатът е категоричен, че по този начин отново ще има много манипулации и много недействителни бюлетини.

Славов коментира и трагедията с прегазеното от ТИР 6 г. дете и последвалата саморазправа, довела до убийството на шофьора в Бургаско.

„Във всички случаи това, което се случи, не само че не е нормално, но не е допустимо за една европейска правова държава, както не е допустимо да има саморазправа с водач на МПС по улиците и той да бъде убит, но виждаме, че и това се е случило. При трагичния инцидент той най-вероятно е спрял, не знаейки какво точно е станало, за да помогне. Той не е опитал да избяга“, каза адвокатът.

Според него това са поредица от събития, които ескалират общественото напрежение.

„Не се знае къде ще му избие краят, ако продължаваме така. Всички въпроси, които чакаме толкова много както по отношение на Шенген, така и по отношение на Еврозоната – в този контекст не мога да си представя как ги повдигат на европейските форуми. И стана така, че едва ли новина ще бъде, ако няма новина, че има хванати мигранти. Тук отново изниква въпросът къде е Министерството на вътрешните работи, кой пази границата и защо я пази“,

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Денков с горещи новини за цената на тока
Next: 18-г. Адриан, който прегази Ани и Явор на Сливница, проплака, а адвокатът му втрещи Златимир Йочев с тези думи

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.